Тодоровден е сред най-големите народни празници, свързани с прехода към пролетта, с плодородието и плодовитостта. Според историците, честването му по нашите земи е засвидетелствано още през ранното Средновековие, а българите обединяват в него култа към светите великомъченици Теодор Стратилат и Теодор Тирон.

В православния календар първата събота от Великия пост е посветена на Теодор Тирон – християнски светец-воин, загинал мъченически през 306 г. Половин век след смъртта си той се явил на Цариградския архиепископ Евдоксий, за да спаси братята си по вяра от неволно прегрешение. Ето какво разказват църковните текстове: император Юлиан Отстъпник (живял между 332 и 363 г.) продължавал да прави опити за връщане на езичеството. През първата седмица на Великденските пости той заповядал да напръскат тайно всички постни храни на пазара с кръв. По този начин християните щели да нарушат поста си, да бъдат подиграни от него и обявени за езичници. Планът му не успял. Според преданието, с Божията намеса Теодор Тирон се явил на архиепископа. Известил му наредбата на императора и му заръчал да предупреди християните да не купуват нищо от пазара, а да си приготвят коливо – варено жито и само това да ядат цялата седмица. Оттогава, в знак на благодарност, паметта на Свети Теодор Тирон се почита в първата събота от Великия пост. Вари се жито, което се благославя в храма. (В православния календар има още една дата, посветена на същия светец – 17 февруари. А празникът на Свети Теодор Стратилат е преди това – на 8 февруари.)

В българската традиция Тодоровден се почита за здраве и добър приплод при конете. Обредните хлябове, които млади булки и моми приготвят още преди изгрев слънце, в повечето случаи са с формата на конче или на подкова. Върху тях слагат скилидки чесън, орехови ядки, царевични зърна, сол. Жените ги раздават на близки и съседи, като при това подскачат, ритат се и цвилят, имитирайки конете. Това се прави, за да се плодят конете и младите булки да раждат през годината. От обредните хлябове се слага в храната на конете. Раздават се също варено жито, варена царевица, грах и бакла. В народните представи свети Тодор язди бял кон и е покровител на конете. Освен това образът му има демонични черти – той е превъплътен мъртвец, който, заедно с други лошотии, обикаля след залез слънце през Тодоровата неделя (първата седмица след Сирни Заговезни). За да се предпазят от злините, които могат да ги застигнат през цялата седмица, предшестваща Тодоровден, хората спазвали много строги забрани. Те засягат най-вече жените и дейностите, считани за „женска работа“, но всички трябвало да спазват строг пост.

И до днес на Тодоровден се организират конни надбягвания, наричани още кушия, тудорица, домле и т.н. Някога участниците били главно ергени. Рано сутринта, преди да е изгряло слънцето, момците водели конете на водопой, захранвали ги обредно с хляб и сол, почиствали ги и ги окичвали с мъниста, панделки, китки и нанизи от червени чушки. В някои райони младежката конна дружина първо минава през къщите на селото, а хората ги даряват с краваи и ги черпят с вино. В други – преди състезанието три пъти обикаля гробищата, черковния двор или селския мегдан. В този ден най-щастлив е победителят, който не само получава някаква материална награда, а и уважението на общността, тъй като е показал своите умения и физически качества.

За първи път през Тодоровата неделя е позволено жените да измият косите си. Правели го ритуално – преди или по време на надбягванията, за да растат косите им дълги и гъсти като опашките на конете. Водата, с която са измили косите си, изливали на улицата след преминаващите коне, а на някои места тичали с мокри коси след конните дружини. Според вярванията, тези действия предпазват от главоболие, световъртеж и полудяване. На този ден много млади невести получавали символични дарове – варено жито, цедилка (в която се носят малките деца), риза, хурка и т.н. На много места се извършвали различни обреди за осигуряване на плодовитостта на младите булки. Така те преминавали в нова социална категория – тази на омъжените жени. В много селища и до днес се прави курбан, наричан конски светец, в чест на покровителя на конете.