Музикалното обучение, особено това по пиано, може да се използва съзнателно за развитието на такива ценни качества на ума като разсъдливост, съсредоточеност, подвижна и ясна мисъл, съобразителност, предвидливост, самокритичност… – пише в средата на ХХ век големият български педагог акад. Андрей Стоянов. Музикален теоретик, пианист и композитор, той е един от основоположниците на нашата клавирна школа. 

Нека припомним, че конкурсът тази година бе посветен на 120-годишнината от рождението на композитора Петко Стайнов, а задължителните пиеси в него бяха написани от съвременни български творци върху тематичен материал от произведения на българския класик. Имаше и специален приз на Съюза на българските композитори за изпълнението на тези творби. Получи го Златомир Трифонов (6-та възрастова група), носител и на наградата на публиката.

Вълненията на ученици и преподаватели около представянето в конкурсната програма бяха основателни – в журито влизаха утвърдени педагози и изпълнители, представители на различни страни. Някои от тях споделиха своите впечатления.

Василий Илисавский роден в Петербург, с множество концертни изяви по цял свят, познат у нас преди всичко като изпълнител на старинни клавирни инструменти, а също и като преподавател в НМА „Панчо Владигеров“ по проекти, свързани с тях. Конкурсът се разраства – убеден е той. – Не съм очаквал да достигне такова ниво нито като качество, нито като ангажираност на участници и преподаватели. Дори съм леко уплашен, защото не знам дали ще се намери добър начин тази огромна енергия да бъде използвана. Надявам се, че Даниела Дикова, с нейната инициативност и идеи ще се справи и с това.

Ариадне Базили-Канети, концертиращ пианист и преподавател, директор на музикалното училище в Клостернойбург споделя: Идеята за конкурса е прекрасна. България отдавна е позната по света като страна с много добри музикални традиции.  Аз виждам как двете линии – на професионално и непрофесионално занимание с пиано лека-полека се приближават една до друга.

Бирсен Улуджан е родена в Шумен, завършила е Музикалното училище „Добри Христов“ във Варна, в класа на Катя Цветкова. Продължила образованието си в Истанбул и Лондон, през последните години тя живее и работи в Турция: Според мен атмосферата на конкурса би трябвало да бъде малко по-релаксирана. Някои преподаватели показват големи амбиции. Наградите наистина са важни, но в събития като това на първо място би трябвало да бъде радостта от музиката. Това са непрофесионални изпълнители, които допринасят за изграждане на духовността в обществото. Възхитена съм от работата на организаторите и специално от Даниела Дикова. Не във всички държави има подобни конкурси – например в Турция все още няма. А кандидатите тук бяха наистина много добри. Ние слушахме като на концерт, но вълнението тук е много по-голямо. Работата с аматьори е мисия, с която в България са се нагърбили прекрасни педагози.

Венециела Найденова е възпитаник на НМА „Панчо Владигеров“ и Висшето училище за музика в Женева, живее и работи в Швейцария повече от две десетилетия. Там преподава, организира музикални събития, занимава се с музикална критика и публицистика, композира, изнася концерти и пр. Бях жури в малките групи – разказва тя. – Видях много талантливи деца, видях и сериозна работа, ангажираност и амбиция у техните преподаватели. Ако мога да отправя някакви пожелания, те са по отношение подбора произведенията, които да показват по-добре различни страни от таланта на учениците. Друга препоръка е да се обръща по-голямо внимание на съвременната музика. Има много хубави пиеси, създадени през последните години, които развиват въображението и вкуса към звукоизвличането. Наистина е важно всичко да е добре научено, но лично аз предпочитам да виждам деца, които са свободни, с ярко артистично присъствие.

В тази мозайка от впечатления включваме и Даниела Дикова:
Равносметката след Vivapiano‘2016 – на първо място рязко се повиши броят на кандидатите. Вече има много добра комуникация между журито и клавирните педагози. Започна сериозен разговор как по-бързо да вървим напред в този тип преподавателска работа в България. Екипът на фондация „Арденца“, който организира събитието е като добре смазан механизъм и работата върви чудесно. За мен петото издание бележи един своеобразен връх, ако сравняваме всички конкурси досега.