Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Римските терми във Варна – декор на спектакли и концерти

БНР Новини
Снимка: БУЛФОТО

СнимкаВ югоизточната част на Варна, недалече от пристанището, се намират останките на най-голямата обществена антична сграда, известна досега в България. Става въпрос за термите – баните на някогашния град Одесос. Днес със своята площ от над 7 хиляди квадратни метра те са смятани за най-големи на Балканите и четвърти по мащаба си от времето на римската власт в Европа. За отбелязване е ролята на големия чешко-български археолог и академик на БАН Карел Шкорпил, който навремето насочва вниманието си към величествените руини на старинната постройка. Той  е и сред първопроходците на археологическата наука в страната ни. Да не забравяме, че Карел Шкорпил е открил останките и на първата българска столица Плиска. Негов бюст са поставили признателните варненци в района на термите. По-късно, във втората половина на ХХ век, тук в продължение на десетина години  разкриват античните бани български археолози – Милко Мирчев, Александър Кузев и др. И установяват, че става дума за т.нар.малки императорски тип терми със симетрично разположение на всички помещения в основния етаж. Разговаряме с директора на Регионалния исторически музей във Варна проф. Валентин Плетньов. 

Вътре са били огромни помещения, които са засводени и разположени в една последователност. А в приземието са били всички обслужващи помещения: коридорите за снабдяване със стоки и обслужване на персонала, тоалетните. На горния, наземен етаж, е била една огромна баня, в която има няколко помещения: внушителни съблекални, импозантна зала, в която са се водели разговори. Там хората се срещали да разговарят, защото това е едно от основните неща, които са правели в термите. Освен това, има помещения за къпане със студена вода, следват други с топла вода и накрая такива с гореща вода. Това е принцип в римските бани, който се използва навсякъде.

Снимка

СнимкаСградата е впечатлявавала с височината си от 20-25 метра и със своите сводове. В нея помещенията са били дублирани симетрично от изток и запад и се повтарят по двойки със съответните басейни. Отвътре е била украсена с мраморни облицовки. Стените и подовете са били затопляни със специални хипокаустни системи /отопление, при което подът на зданието е повдигнат на колонки от зидани тухли или керамични тръби, между които циркулира топъл въздух от специални огнища/. Сега археолозите намират богата пластична украса от статуи, повечето от тях са показани в музея – фигури на различни божества, релефни украси.

Големите терми обаче се оказват доста скъпи за поддръжка. А когато във ІІ-ІІІ век градът е в известен упадък, когато тук започват и нашествия, те вероятно са били изоставени. И за нуждите на населението се правят т.нар. Малки терми, които са съвсем близо, на около 200 метра от големите. А големите продължават да съществуват, но явно са загубили своята функция. И затова през V-VІ век  функционират т.нар.Малки терми на Одесос, които сега могат да се видят близо до пристанището, на самия крайбрежен булевард.

Искам да обърна внимание на следното: че в последните две години със съдействието на община Варна, с финансиране изцяло от нея без други допълнителни средства, се направи един уникален за България маршрут „Римските терми на Одесос” – посочва проф. Плетньов.  В него са включени както Малките терми, където са направени паркинги за автобусите, така и Големите терми. За две години се вложиха над половин милион лева за реставрацията на тези паметници и за тяхното експониране, нощно осветяване, представяне в един по-добър вид за туристите. И на двете места се направиха посетителски центрове.Снимка

Особено впечатляващ е центърът при Големите терми, открит неотдавна. Археолозите очакват през тази и следващата година продължаване на реставрационните работи. Защото и на двата обекта има изградени сцени, които са се превърнали в сериозно културно пространство за театрални и оперни спектакли, камерни концерти, посещавани през лятото от варненската общественост и гостите на града. Както и за изложби, спектакли с римско въоръжение и т.н.

Снимки: Венета Павлова



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Снимка: Храм „Свети Цар Борис“, Варна

Църковен календар - 24 февруари 2025 г.

На 24 февруари Православната църква чества Първо и второ намиране честната глава на св. Йоан Кръстител. След като по желание на Иродиада св. Йоан Кръстител бил убит, Йоана, жена на Иродовия управител Хуза тайно взела светата глава и..

публикувано на 24.02.25 в 06:00
Св. Поликарп. Стенопис от манастира Грачаница

Църковен календар - 23 февруари 2025 г.

На 23 февруари отбелязваме паметта на св. свещеномъченик Поликарп, епископ Смирненски и на преподобни Александър, първоначалник на обителта на незаспиващите.  Свети Поликарп, епископ на Смирна , е роден към 70 г. сл. Хр. и е от..

публикувано на 23.02.25 в 06:00

Патриарх Даниил възглави възкресна вечерня в новия български храм в Лондон

Негово Светейшество българският патриарх и Софийски митрополит Даниил възглави възкресна вечерня в новопостроения български православен храм „Свети Йоан Рилски“ в Лондон.  В богослужението участваха Западно- и Средноевропейският митрополит Антоний,..

публикувано на 22.02.25 в 23:01