До 7 февруари столичната галерия „Нюанс” предлага една интересна и стойностна подборка от творби. В нея са показани както произведения на класици, така и на съвременни таланти от различни поколения. На пътешествие през времето ни кани екипът на художничката галеристка Лили Владимирова. Наш гид е Огняна Вакавлиева:

Смело мога да кажа, че то започва още от сътворението на света – започва тя. – Казвам го с усмивка, защото имаме една прекрасна творба – керамична пластика на Мария Ножарова, която е наречена „Изгубеният рай”. И наистина, и материалът керамика, прекрасната техника и въображението на Мария Ножарова ни връщат в тези прастари времена, които ние всички носим в себе си. А оттам, чрез произведения от времето на класиката, на творци като Атанас Михов, Пьотър Стоянов, Борис Митов, Александър Мутафов, Ярослав Вешин, Иван Мърквичка, Пенчо Балкански, Стоян Райнов, Преслав Кършовски започнаха да се отварят прозорци, които ни водят от зараждането на човека, на чувствата през детството, любовта, съпричастието... Все вечни понятия, до които изкуството се докосва.

Своеобразен акцент в изложбата е срещата и диалогът на две творби. Авторите им са разделени от близо сто години разстояние. Това са прекрасно изработените портрети на художника Борис Митов, изобразил генерал Никола Бакърджиев и неговата съпруга. Генералът е бил военен министър от 11 януари 1929 година до 31 януари 1931-ва. Борис Митов е рисувал портретите им през 1930 година. Но съвсем близо до тях са показани портрети, сътворени от съвременен автор – Нели Христова, която работи в областта на керамиката. И така се появява образ на друг генерал – приказен, неопределен като личност. Редом до него е пухкавата му съпруга. И тези произведения – живопис и керамика, общуват помежду си.

Особено внимание заслужават прекрасните творби на класиците Ярослав Вешин, на Иван Мърквичка. Тук показваме една от последните  картини на Вешин, рисувана е в София през 1914-та. Той умира година след това. Имаме и една вълнуваща творба на Пьотър Стоянов. Той е българин, но е учил и живял в Москва. В изложбата е една приказна негова зимна „Сватба”, която наистина въздейства на всички сетива. Впрочем, който посети това пространство, ще се почувства озарен. Озарението идва, разбира се, и от нашите съвременни автори, с които галерията работи много добре. Сред тях можем да споменем Гергана Минкова, Велислава Гечева, Росен Рашев-Рошпака, Дарина Янева, Петър Георгиев-Рей и, разбира се, редица други. Всички са равностойни по своята енергия, по своята сила и по своята заслуга, че продължават да бъдат отдадени на изкуството творци, художници и скулптори в едно ежедневие, което  много често ни кара да мислим за практичното, за това как да се справим с деня, но именно тези хора ни извеждат над ежедневието и ни карат да се обърнем към едни по-висши ценности.

Доколко коледно-новогодишният дух шества в селекцията на творбите в галерията?

Творбите, които тук представяме, разбира се, са едни по-светли произведения. Знаем, че изкуството си има и своята тъмна страна. Имаме творци, които са много мощни, но те носят тъга, както и по-мрачни чувства. Също и социална критика. Ние сме се обърнали към творби, които са изпълнени с прекрасен колорит, събуждащи положителната чувствителност на човека. И мога да кажа, с една категорична естетика. Това е, което всеки посетил пространството на галерията ни ще усети наистина една наслада за сетивата, умението на творците, отдадеността на изкуството и светлина, много светлина.

Снимки от изложбата: галерия „Нюанс” и Венета Павлова