В най-нежния месец, в който празнуваме настъпването на пролетта и Благовещение, старинната Серякова къща в Троян ни предлага „Разговори за жени” – изложба с 27 портрета на дами с различни житейски роли, лица и съдби.
Домът на Ботевия четник Георги Серяков – Гийо, превърнат в художествена галерия, днес разтваря красивите си зали, за да представи жената чрез картините на известни художници от фонда на троянския Музей на занаятите. Сред авторите им се открояват имената на Иван Филчев, Теофан Сокеров, Иван Пеевски, Григор Първев, Владимир Киров.
Обединяващото между всички тези женски образи е, че те са вдъхновили творците на картините, защото едва ли има човек на изкуството, който да не се е изкушавал от женския образ в творчеството си – казва галеристката Мариела Шошкова. – Другото свързващо е, че творбите не са показвани до момента. И не на последно място – картините са нарисувани от известни художници и са достойни да красят всяка представителна галерия в страната.
В портретите си авторите не пресъздават лицата на познати българки, а по-скоро своя обобщен образ на жената – като съкровен спомен, блян и вечно вдъхновение.
Всяка една картина всъщност е отделен разговор, когато човек застане пред нея – казва още Мариела Шошкова. – Чрез представените портрети и композиции ние виждаме различни разговори за жътварки, за гроздоберачки, за възрожденки, виждаме жени по пладне, портрети на дами с шапки, на изискани дами, на момичета, на жени в библиотеката, на жени в почивка.
Т.е. ние виждаме различни разговори за жени. И не случайно сред картините сме отпечатали и стихове на поетесата Екатерина Ненчева, за да си я спомним именно чрез творчеството й.
Деликатна и красива, винаги облечена в черно – такъв е образът, изникващ в съзнанието на нейните съвременници. Но именно тази талантлива и еманципирана жена бива допусната до елитарния мъжки кръг „Мисъл”, публикува стиховете си във всички литературни издания и прави от смъртта основна тема в творчеството си. За съжаление, трагедии бележат живота на „Мадоната в черно”, както я наричат, от най-ранна възраст. Когато е на 17, при неизяснени обстоятелства загива нейният баща, а след две години, на деня на смъртта му, се самоубива по-малкият й брат и семейството остава на улицата без източник на препитание. Години по-късно, по времето на комунизма, творчеството й е отречено, защото „тематиката му е мрачна и липсват социални мотиви”.
Поетесата се ражда през 1885 г. в Троян в семейството на фелдшера Димитър Ненчев Ханчев от Севлиево (потомък на хайдушки род, участник в Априлското въстание и в македонското освободително движение) – разказва галеристката. – Поради професията му фамилията е принудена да живее в различни градове и Екатерина Ненчева завършва основно образование в Севлиево, прогимназия в Никопол, Американския колеж в Ловеч и накрая се записва за студентка по славянска филология в Софийския университет. Омъжва се за известния общественик, съдия и публицист Иван Харизанов и го следва заедно с двете си деца из страната. Учителства в много градове, но, за съжаление, я сполетява коварна съдба – разболява се от туберкулоза и през 1920 г. на 35 г. умира в Пловдив. За това кратко време тя публикува свои стихове в списанията „Летописи”, „Мисъл”, „Листопад”, издава и стихосбирката си „Снежинки”, а след смъртта й излизат сборниците „Избрани стихотворения”, „Изповеди на една Мадона в черно”, „Прокълнатият ангел – Екатерина Ненчева”. Всъщност Екатерина Ненчева е първата следосвобожденска поетеса и първата българка, която включва в творчеството си морето. Жена, поетеса и маринист – така мога да я нарека, казва Мариела Шошкова.
Снимките са предоставени от екипа на Серяковата къща
Един от най-добрите цигулари в света и концермайстор на Кралския Концертгебау оркестър в Амстердам Веско Ешкенази отново си е вкъщи, в родната София. Повод са двата заключителни концерта от Националното турне на проекта "В света на музиката” на..
Покана за изложба на открито "Будителките – жените, които променят историята" отправи във Фейсбук страницата си Българският културен институт във Варшава. Експозицията ще изложена на пана на оградата пред българското посолство в полската столица...
Изложба с рисунки от осмото издание на Международния конкурс "Моята българска бродирана риза 2024" може да се види в Българския културно-информационен център в Скопие. Експозицията запознава публиката с творби на младите таланти – ученици от..