Мария Манева изразява идеите си чрез природни материали с лекотата, с която други художници използват четките и боите. И ако за повечето от нас раковините и морските камъчета остават само спомен от лятната ни почивка, то за Мария Манева те са източник на изкуство.
„Работя с напълно естествени цветове. Никога не рисувам върху раковинките, защото всяка една има много специфичен цвят и блясък. И ако се положи боя върху тях, всичко това ще се заличи. Тяхната естествена красота и блясък се проявява с безцветен лак, като по този начин се създава ефектът на морската вълна“ – обяснява художничката и дава пример с разходките край морето, при които не забелязваме безжизнено лежащите черупки на пясъка под краката си, докато не ги облее някоя вълна: „Тогава пред вас се разкрива невероятният им блясък. Същото се случва и тук“.
За родената в Габрово художничка всичко започва, когато съдбата я отвежда в черноморската столица Варна и това определя нейния път в изкуството. „Животът ме отведе тук и Бог ме благослови с това изкуство, което дори не знаех, че съществува. В момента съм много щастлива, защото живея точно до морето и то е моя източник на материали и вдъхновение. Работата, която върша, ми доставя голяма радост и удовлетворение“ – сподели за Радио България Мария Манева:
„За пръв път се докоснах до морска мозайка през 2008 г. и до този момент не знаех, че съществува изкуство с морски камъчета. След първите си опити разработих собствена смесена техника. Композициите са с миди, камъчета, раковини с естествени цветове, а за фон използвам пясък, който оцветявам за по-голяма изразителност. Така картините имат повече пространство, повече лекота на израза“.
Признава, че в по-голямата част от картините й присъстват мотиви с цветя и птици. „Вдъхновението идва от самите материали. Когато ги събирам или сортирам, пред мен се появява образ на цвете или крило на птиче. Опитвам се да ги пресъздам възможно по-близко до реалността. Работя с естествените им форми и цветове. С годините картините ми стават все по-прецизни и красиви.“
Въпреки, че работата е доста трудоемка и отнема време, крайният резултат е невероятен. „Например, последната ми работа е цвете мушкато. Направих листата от речни миди, изрязвайки само зелената част. Те са от река Камчия, която е близо до нас, където събирам доста от моите материали“ – допълва Мария.
Художничката е участвала в няколко съвместни и самостоятелни изложби. Казва, че най-големият почитател и помощник е съпругът й, а дъщеря им, възпитаничка на варненското Училище по изкуствата „Добри Христов“, не пести критиките по отношение на картините.
Що се отнася до пандемията, която промени коренно битието ни, Мария Манева споделя:
„Работих много активно в първата вълна на пандемията. Тази ситуация не повлия на психиката ми, даже бях по-мобилизирана, по-активна. Защото аз съм си в „изолация“ и работя сама. Това изкуство изисква хората да бъдат сами със себе си и голяма част от деня се прекарва в работа.“
„Нека всички се радваме на Божествено здраве, това което е сега да премине, тези, които са били болни, да бъдат изцелени, защото здравето е най-важно“ – казва художничката, която води морето в домовете ни и допълва: „Също да има мир и любов в семействата, особено в дните на изолация. Когато много хора се оказват затворени заедно в този труден момент, много от тях не знаят как да се държат един към друг. Това е момент да се опознаят, да намерят силните и слабите си страни и семейството да стане здраво и силно. Защото ролята на семейството е много важна, за да бъдем силни като общество. Нека да си помагаме един на друг и да вършим добро!“
Снимки: личен архив
Четвъртото национално “Биенале на илюстрацията” ще бъде открито днес в Триъгълната кула на Сердика – уникално галерийно пространство в центъра на София. Биеналето, както и в предишни негови издания, няма тема. “Целта е да се даде възможност на..
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш помага на днешния дигитално зависим човек, за когото вълшебните светове от хартиените книги са..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път поводът е специална изложба, която показва детски рисунки, вдъхновени от природата. Пловдивчани и..
Българистиката е предмет на особена почит в държавния педагогически университет "Богдан Хмелницки" в украинския град Мелитопол. Затова не е изненада, че..