Великият български революционер Васил Левски влиза в мислите на българина първо чрез портретния си образ, който родители и учителите ни показват още в най-ранно детство. И остава в съзнанието на всеки от нас, независимо къде и как избира да прекара живота си. Левски се е превърнал в обединяваща за народа ни фигура. А освен борбата за чиста и свята република, Апостолът на свободата ни остави и своите чисто житейски истини, че не думи трябват, а дела, дързост и постоянство, че трябва да сме единни и сплотени и във всичко зряло да постъпваме.
Изреченото от Левски е валидно и днес, затова трябва по-често да виждаме неговия лик около себе си. В това е убеден млад художник, който се е заел да рисува портрета на Апостола в ярки и провокативни тонове. Замисълът му се харесва на мнозина, защото влага нестандартни идеи и голямо въображение, за да ни доближи до величавия образ на героя.
Авторът на осъвременения портрет на Левски остава напълно анонимен. Не иска да се вижда лицето и да се знае името му, защото смята, че човек оставя следа, само ако има цел и житейска мисия:
„Левски според мен е единственото възможно бъдеще за нас, заветите му са единственият начин да се постигне щастие, свобода и обединение – казва пред Радио България визуалният артист, подписал творбите си като Човекът Без Име (No Name). – Познаваме частица от неговата същност и качества. Днес четем модерни книги за това, как да бъдем продуктивни, мотивирани и как да намерим щастието. Мисля, че трябва да приемем заветите на Левски като пътеводни принципи в нашия живот. Ако се опрем на тях, после ще получим всичко, от което имаме нужда. Заветът, който най-много прилагам в моя делник е: „дела трябват, а не думи“. Когато виждам, че нещо не ми харесва, не обичам да губя време в приказки, а се заемам да действам. Дали ще променя нещо, не знам, но действам. В повечето случаи проблемите не могат да се решат от сам човек, но по пътя му се появяват още и още хора с подобна цел. Така се постига единението, не е нужно да виждаш финалната цел, за да започнеш нещо, но пък и нямаш шанс да я видиш, ако не стартираш.“
Веднъж художникът видял черно-бял портрет на Апостола, поставен до контейнер за отпадъци. Това го натъжило и ядосало едновременно.
Не може да си обясни защо толкова бързо махнахме от живота си героите. Нима портретите на Левски и Ботев нямат място в модерните ни жилища и офиси? – пита той. Не чака отговор от държавни институции, а е подел своя кампания в социалните мрежи. Нарича я „Бъдеще за миналото“. Чрез нея прави така, че портретът на Апостола да присъства в дома на стотици българи.
„Вместо да стоя на едно място, аз реших да създам нови, модерни портрети на Левски. Те ще са различни от тези, които сме свикнали да виждаме, до степен, която не се възприема веднага. Новите портрети ще са достойни, за да провокират и събудят любопитството на всички поколения. Целта ми е да създам картини, които хората да искат да закачат в модерните си жилища. Така героите ни ще бъдат наблизо и децата ще ги виждат. Понякога употребявам и нестандартни материали, които дори не се използват в изкуството. „Изрисувах“ образа на Левски върху стена с къртачна машина, като отнемах от мазилката. Наскоро направих огромен портрет на героя изцяло от клавишите на компютърни клавиатури.
Днес всичко е динамично в технологиите, работата, взаимоотношенията. Живеем на бързи скорости и като че се отдалечаваме от корените и от историята ни. Това става неусетно, но в нас остава празнина, която не знаем как да запълним. Целта на моите видео послания и на портретите, които рисувам, е да кажа на хората да се обърнат към героите ни и там да потърсят отговорите за това, как да живеем по-добре и да излезем от омагьосания кръг, в който се лутаме.“
Снимки и видео: личен архив
Италианско-френско-испанската 138-минутна биографична драма „Лимонов“ спечели голямата награда за майсторска литературна адаптация в международния конкурс за пълнометражен игрален филм на „Синелибри“. Фаворитът бе обявен от председателя на журито..
На 27 октомври се навършват 165 години от рождението на акад. Александър Теодоров-Балан, който е първият теоретик на българския книжовен език, фонетика и граматика. Той е роден е роден през 1859 г. в с. Кубей, Бесарабия. Неговият баща Стоян..
Седмицата на българското документално кино за изкуство и творци “Док-Арт-Фест” ще се състои в Берлин от 31 октомври до 6 ноември т.г. “Талантът няма националност, но корените му имат значение – от тях той черпи сила и се връща при тях, защото там..
Вече десет години студенти от Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" полагат целенасочени усилия за насърчаване на четенето сред..
Българистиката е предмет на особена почит в държавния педагогически университет "Богдан Хмелницки" в украинския град Мелитопол. Затова не е изненада, че..