България е прочута като страната на розите. Но макар от дълго време да е сред лидерите по производство на розово масло, заетите в розопроизводството алармират за множество проблеми, част от които неглижирани с години. Ако прибавим към тях и настоящата пандемия от Covid-19, няма как да отречем, че облаците над розопроизводството и преработката на цветовете, се сгъстяват и вещаят сериозна буря.
Заради по-хладното и неустойчиво време, тази година стартът на розобера се забавя с около две седмици и ще започне след 24 май, но това по никакъв начин не решава проблема с липсата на необходимата работна ръка. Ниската изкупна цена от 1,50-1,70 лева на килограм, пречи на розопроизводителите да платят на работниците си досегашната надница от 1 лев на килограм.
„В момента фермерът трудно може да предложи повече от 60-70 ст. и така работната ръка отказва да се включи в кампанията. Традиционните берачи на рози са от малцинствените групи. В същото време те могат да отидат да берат череши или да работят в зеленчуковите градини, където брането е много по-лесно. Дълги години сектор „Розопроизводство“ е бил приоритетен за тях и са предпочитали да берат рози, защото за 5-6 часа работа успяваха да заработят прилични пари. При цена за бране между 60 и 80 стотинки, те просто губят мотивация“, коментира в интервю за БНР-„Хоризонт“ председателят на Професионалната асоциация на розопроизводителите у нас Христо Николов.
Съществува реален риск огромни площи с розови насаждения да останат необрани, а дестилериите масово да работят наполовина от капацитета си, а някои дори и да не отворят. Причината е залежалата продукция от кампанията през 2020 г. Тогава, както и през тази година, пандемията от Covid-19, им попречи да я реализират по контрактите си в страната и чужбина.
Невъзможността да продадат произведената от тях продукция, ще накара производителите да изоставят част от своите насаждения, а това крие рискове, посочи в интервю за БНР-Стара Загора изпълнителният директор на Българската национална асоциация етерични масла, парфюмерия и козметика Гергана Андреева:
„Към момента от 50 000 декара едва 10 000 са рекултивирани и са положени за тях качествени грижи. Насажденията масово се изоставят. Това крие рискове от спад на добивите и по-ниско качество на розовия цвят, което води и по-ниско качество на маслото.“
Тя посочи и друг проблем, свързан с все по-отчетливата невъзможност страната ни да реализира продажби на своето розово масло на световно признати компании за козметика:
„Браншът доста години бе неглижиран от страна на държавата. През последните няколко години бе свършена някаква работа с приемането на Закона за маслодайната роза, създаден с цел да бъде изготвена реална статистика за розопроизводители и преработватели у нас. Всеки знае, че България е страната на розите, но реално погледнато нито като финансиране, нито като конкретна стратегия, секторът не е бил приоритет.“
Интервюта: Веселина Миланова, БНР-“Хоризонт“ и Таня Балабанова, БНР - Стара Загора
Редактор: Йоан Колев
Снимки: архив, agroplovdiv.bg
При старта днес на предизборната кампания за предстоящите извънредни парламентарни избори на 27 октомври, служебният премиер Димитър Главчев отчете, че продължават усилията на изпълнителната власт да се елиминира изкривяването на вота на хората...
Пътуванията на български граждани в чужбинапрез август 2024 г. са 903 400, или с 8.3% повече от август 2023 г, съобщи Националният статистически институт в Световния ден на туризма - 27 септември. Пътуванията с цел почивка и екскурзия..
За първи път от 38 години населението на България почти е спряло да намалява. За 2023 г. намалението е с едва 0,3%, или само 2229 души. Това показват данни на правителството от отчета за изпълнение на стратегията за демографско развитие през..
Културно и езиково многообразие – с това се отличава Европейският съюз, а езиците, които се говорят в общността са важна част от културното..
Второто издание на фестивала за улична музика и автентична градска култура Street Music Fest очаква своите почитатели от днес до 29 септември на..
Нови академици избра Събранието на академиците в на Българската академия на науките (БАН). В биологическите науки академик вече е Илза Пъжева...