Covid-19 ускори неимоверно развитието на т.нар. смарт технологии в туризма. Приложението им е гаранция за безопасност както на заетите в бранша, така и на самите гости, които получават бързо, качествено и най-вече безконтактно обслужване. Българският туристически бизнес не прави изключение от световната тенденция. Още през 2019-а наш хотел на летище София се нареди сред пионерите в Европа, като назначи робот, който посреща, обслужва и изпраща гостите.
В момента 4 български хотела ползват услугите на специални роботи, проектирани в услуга на клиента, като до края на годината се очаква броят им да се увеличи. „Умните“ машини любезно ще ви ескортират до стаята, ще ви осигурят roomservice, ще ви предоставят необходимата информация чрез 3Д технологии, ще осигурят дискретното почистване на помещенията, в които влизате и дезинфекция на въздуха, който дишате и още цял куп функции, които неусетно ще ви пренесат в бъдещето.
„Пандемията налага да се използват все по-широко смарт технологиите там, където е възможно да се намали прекият контакт с персонала“ – казва доц. д-р Генка Рафаилова, директор на Колежа по туризъм към Варненския Икономически университет:
В момента туристическият ни бранш успешно прилага 55 технологични решения за по-доброто обслужване на клиентите. Широко разпространени са смарт продуктите в областта на културно-познавателния туризъм чрез триизмерни исторически възстановки, онлайн разходки с дрон и пр. „На този етап имаме много по-силно приложение на технологиите по отношение на представяне на туристическите дестинации“ – казва доц. д-р Рафаилова и пояснява:
„Става дума за мобилните приложения, за wi-fi безплатните зони или пък използването на QR кодове (към които, чрез насочване на смарт устройството, получавате информация за обекта). Интерактивната платформа Ilovebulgaria е много популярна, защото има QR кодове из цялата страна. Подобни технологии се използват все повече в нашите музеи. Или да вземем мобилните приложения, чрез които получаваме актуална информация в реално време за градския транспорт, трафика из страната или за закупуване на билети, наем на велосипед, скутери и пр.“
С други думи родният туризъм не отстъпва по креативност от неговите конкуренти по света. Макар и с леко закъснение, всичко ново в областта на смарт технологиите пристига и у нас. Според доц. д-р Рафаилова, обаче страната ни все още изостава по отношение на интелигентното управление на сградите и дигиталните технологии за екологичния мениджмънт. Освен това пандемията и произтичащата от нея несигурност в отрасъла, е отблъснала подготвени кадри, които сега се насочват към други отрасли. „А бизнесът се нуждае от компетентни хора, които да създават дигитални решения и продукти с цел привличане на туристите“ – казва доц. д-р Рафаилова.
А на въпроса, ще успеят ли роботите да заменят хората, които работят в туризма, тя отговаря така:
„Да, те ще заместят човека, но нека да уточним, че дигитализацията, която заменя човешкия фактор трябва да е добре обмислена и да се използва само там, където се прилагат рутинни операции, т.е. когато може да се повиши ефективността на обслужването и да се обогати преживяването на туриста. Но роботите и изкуственият интелект няма да могат изцяло да заместят присъствието на човека с неговите емоции и креативност. Туристите ще продължават да търсят личния контакт с домакините и топлината но човешкото общуване и гостоприемство“ – каза в заключение доц. д-р Генка Рафаилова.
Снимки: YouTube, Facebook /Генка Рафаилова, ilovebulgaria.eu
Министърът на туризма Евтим Милошев проведе поредица срещи на високо ниво с министрите на туризма от Саудитска Арабия, Катар, Бахрейн и генералния секретар на ресорния съвет на Кувейт, в рамките на световното туристическо изложение WTM в Лондон...
Със своите стари къщи с тиклени покриви, стръмните улички, които се вият нагоре в планината и каменните дувари, пазещи вековни тайни, Ковачевица е едно от най-красивите и романтични български села. Няма посетител, който да не ахне пред чара на..
В скътаното сред склоновете на Източните Родопи село Пчеларово разказват предание, че в района виреели вековни дъбови гори и орехови дървета, в чийто хралупи се въдели диви пчели. Пчеларството е отколешен поминък на хората, за което говори и самото..