„Ние, хората на изкуството и културата, смятаме, че това е не само война срещу една суверенна държава, а срещу човечността и цивилизацията такава, каквато я познаваме. Заявяваме готовността си да помогнем на украинските си колеги, както и с каквото можем.“ Това е част от текста на Декларация, осъждаща войната в Украйна, която към днешна дата е подписана от близо 800 български творци в областта на културата и изкуството. Инициативата за нея е на Вера Гоцева, фотограф, журналист и активист.
„Аз категорично осъждам тази агресия от страна на Русия към Украйна и смятам, че това е една война на Путин срещу мира, който сме градили последните 80 години. От друга страна, на чисто човешко ниво, се чувствам малко объркана, защото това е война, която засяга всички ни. Дори в момента да не си даваме сметка за това - животът ни вече е променен. Надявам се искрено поне за България това да приключи единствено и само с чисто икономическите последствия от войната.“
Няколко дни след началото на военните действия в Украйна Вера е провокирана от поведението в социалните мрежи на свои колеги и своето собствено по повод случващото се. „Всички ние, хората на изкуството у нас, осъждахме много остро случилото се, но някак си не реагирахме организирано“, разказва тя. Така, на 27 февруари, публикува кратък текст, който да бъде официален отговор на артистичния свят у нас.
„Беше много важно да заемем някаква публична позиция за това, което се случва, защото ние сме хора, които боравим с въображението и създаваме артефакти, които остават във времето и смятам, че е наше задължение и право да изкажем позиция. От друга страна сме публични личности, разпознаваеми, и е много важно в един толкова страшен момент от нашия живот, да заявим категорично къде стоим по отношение на тази война. Изкуството не може да бъде безразлично, защото то е част от живия живот! Освен това ние на първо място сме хора. Така, че това е позиция, която е и гражданска, и секторна за сферата на културата. По някакъв начин ми се струва, че в последните години, следвайки инерцията от социализма в България, нашият сектор е малко длъжник на обществото в това отношение. Обикновено ние гледаме да се дистанцираме малко от болезнен конфликт или проблем, да коментираме, но нищо да не правим. Сега не беше така.“
Вера е категорична, че освен думите в ситуация като днешната са изключително важни и действията. Като това на писателката Тея Денолюбова, която е изключително активна в намирането на подслон за пристигналите бежанци в страната ни и особено в морската ни столица. „Аз действам на терен в София. Във Варна е страшно в момента, но хората от морето са сила“ – написа преди дни в профила си тя.
„Повечето от нас в момента участват в различни граждански инициативи, които помагат на бежанците от Украйна – допълва Вера Гоцева. – Самата декларация свързва тези стотици талантливи хора, като хъб, чрез който може да планираме много бързо различни артистични акции. От трета страна в момента е важно да използваме ресурса, с който боравим - въображението и артистичните техники, за да изпращаме максимално много послания, които да действат като някаква аларма, като събуждане за хората, които все още смятат, че това не ги засяга. Защото повтарям - това вече засяга всички ни и тепърва ще го осъзнаваме.“
И в момента в страната ни се случват различни благотворителни прояви. „Заслужаваме адмирации за това, че не оставаме безразлични“ – категорична е Вера Гоцева. Самата тя ще участва със своя работа в артистичната разпродажба „Купи или дари изкуство за Украйна“ в София, средствата от която ще бъдат предоставени на украинския „Червен кръст“.Миналата година Вера Гоцева представи социалния си проект „Как живеем?“, който анализира в дълбочина психологическото въздействие на пандемията от Covid-19 върху здравето ни.
С настъпването на 2022 година очаквахме да си върнем отново „стария“ начин на живот, да си отдъхнем без маски, но май няма да се случи точно така. „Ние все още не сме преживяли колективната травма от пандемията и влязохме в друга, може би най-голямата – войната!“ - заявява Вера.Българите в Албания са признати като национално малцинство през 2017 година, но не разполагаме с официални данни за броя им, тъй като окончателни данни от преброяването на населението през миналата година все още не са публикувани. Немалко албанци с..
Той е дете на прехода, роден в края на 1989 година в София. Израснал е с филмите за кунгфу и мистиката на манастира Шаолин в Китай. Пътят му минава през тренировки по айкидо, НАТФИЗ и класа на проф. д-р Александър Илиев, където завършва висшето си..
Човекът е част от обществото и трудно би живял без да общува. Затова грижата за доброто представяне пред другите започва още в ранна възраст, когато се учим да говорим. Всичко започва в семейството, но забързаният начин на живот забавя развитието в..