В България много църкви били превърнати в джамии по време на Османското владичество. В хасковското село Узунджово обаче, сме свидетели на обратното – джамия е превърната в църква. Днес храмът „Успение Богородично“ е най-голямата селска църква в България. Някога в двора й се провеждал легендарният Узунджовски панаир, чиято слава достигала до Близкия Изток и Северна Африка.

• Узунджовската църква разкрива своите тайни

Предполага се, че панаирът бил създаден през 1593 година от великия везир Синан паша. Веднъж той минал през селото и като видял равна ливада край руините на стар християнски храм, решил, че това е идеалното място за изграждане на голям хан, където търговци и пътешественици, движещи се по т.нар. Цариградски път, да пренощуват, научаваме от Митра Тодорова, гл. специалист в Туристическия информационен център – Хасково.

„Тогава той заповядва на това място да се изгради голям керван сарай, като гостоприемница, който е с места за над 2000 човека за нощувка, с 80 огнища, с конюшня за над 1000 коня, с часовникова кула. Върху руините на старата църква, Синан паша издига една голяма джамия и решава, че това е подходящо място за тържище, на което да се предлагат стоки от цяла Европа и от Изтока. Узунджовският панаир се разраства и през най-добрите си години, към края на XVIII и началото на XIX век, всяка есен той посреща по 150 хиляди души от цял свят“ – разказва Митра Тодорова.

На панаира можело да откриете от пиле мляко. Тук българските розопроизводители спазарявали реколтата си от розово масло. Гайтанджии, кожари, ножари, абаджии и пр. предлагали на едро продукцията си на клиенти от далечни земи.Персийците пък продавали пъстри шалове и килими, англичаните – подправки и бои, италианците – стъклария и копринени платове, руснаците – скъпи кожи и книги и т.н. Освен това всеки град или област си имал своя чаршия в рамките на панаира, където, наред с добитъка, се продавали и … роби. И още:

„Там се сключвали най-големите сделки между отделните държави за износ на жито, на кожи и пр., т.е. всичко което било търсено и което са можели да обменят държавите една с друга – разказва Митра Тодорова. – Това е било и своего рода трудова борса, защото например там училищата са „спазарявали“ даскалите си за учебната година. Всичко се е продавало на Узунджовския панаир, включително и оръжие. През 1871-а и после през 1872 г., самият Васил Левски е ходил там тайно, за да купува оръжие за предстоящото въстание.“

Какво е останало от някогашното търговско чудо в тази част на Европа? Почти нищо, освен някогашната джамия превърната по-късно в църква. Но още когато е строена, в нея били вплетени символи на различни религии. „Вероятно с цел, посетителите да могат да се отбиват, за да се молят на своя Бог“ – разказва Митра Тодорова.

През 70-те години на ХІХ век в Османската империя активно се изграждат удобни ж.п. линии, засилва се и ролята на морските пристанища и търговските кораби. Постепенно Узунджовският панаир запада. За последно, той се провел през 1876 г. Счита се, че някогашното тържище е предшественик на Пловдивския международен панаир, създаден след Освобождението от младата българска държава.

Наскоро община Хасково подреди в двора на църквата информационна експозиция, посветена на уникалното тържище, с идеята да възкреси спомена за времето, когато Узунджово било водещ търговски център на Балканите. През месец септември т.г. се планира и 3-дневна възстановка на някогашния панаир, който продължавал 40 дни и разнасял славата на малкото родопско село навред по света.

 
Снимки: Венета Николова, ТИЦ Хасково