"Културен сблъсък…" – емоционално музикално пътешествие от Дунава до Мисисипи

"Културен сблъсък – От Дунава до Мисисипи" (Cultural Collision - From Danube to Mississippi) е заглавието на новия албум, събрал 11 авторски пиеси на Людмил Крумов. Виртуозният китарист е и продуцент на този проект, в който участва The Small Bulgarian Folk Jazz Orchestra.

Пейо Пеев – гъдулка, Живко Василев – кавал, Васил Хаджигрудев – бас, Теодор Петков – пиано, Борислав Петров – барабани и перкусии и Людмил са направили записите в България през февруари тази година. Това "музикално пътешествие", както го нарича авторът, започва през 2019 г., когато Людмил създава "предизвикателна музика", която да бъде изпълнена от Оркестъра за народна музика на БНР. Идеята не се осъществява поради липса на достатъчно време, композиторът прави нов аранжимент и няколко концерта, заедно с музикантите, които участват в албума (с изключение на Васил, в концертния вариант на баса е Мишо Иванов). Последвалата "пауза" отлага с две години записите, които на 1 юли ще имат своята онлайн премиера.

"Виждам" едно малко корабче, което тръгва от нашия край, с характерните ритми и мелодии, продължава през европейската хармония, за да достигне до Мисисипи и джаза на Ню Орлиънс, би боп-а на Ню Йорк… и обратно" – споделя Людмил за Радио България.

Людмил Крумов пред Радио България

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"Не мога да кажа, че това е смесица от българска музика и джаз, защото се получи едно цяло, което аз лично не мога да разделя – продължава композиторът. – Роден съм в Свищов, израснал съм в този край. Много често ходехме в едно село, близо до Свищов, откъдето е майка ми. Там всеки петък свиреше духова музика – хорáта на Дико Илиев. Тези ранни музикални впечатления нямаше как да не се отразят върху това, с което се занимавам. Освен това тези духови инструменти са в пряка връзка с джаза, оттам и енергията е подобна. Мелодичният материал изцяло е извлечен от българската народна музика. Всяко едно от парчетата е в някой от основните български неравноделни размери. За мен усещането е, че танцувалните ритми, които помня от духовата музика на мегдана, се вписаха прекрасно. На места има влияния от Барток, Стравински. За това много помогна включването на Теодор Петков, който даде друго измерение на целия проект.

Хората, подкрепили проекта

"Имам удоволствието да работя с културно-образователната организация "Пчела" от Лос Анджелис – обяснява Людмил Крумов. – Тя обединява родолюбци, които поддържат българския дух, работят за съхраняването и развитието на българските традиции. Калин Крумов, председател на "Пчела", ме подкрепи човешки и морално да осъществя проекта. Надявам се тази музика да послужи като един своеобразен мост между българите, които живеят в родината и тези, които са в чужбина, но носят България навсякъде със себе си.

Албумът беше смесен и мастериран в Ню Йорк от Майк Марсиано и Дейв Дарлингтън, двама от най-търсените тонрежисьори, свързани с някои от най-модерните албуми с джаз музика през последните десетилетия. Попитах Марсиано какъв стил е според него тази музика и той каза, че е работил над повече от 1600 албума, но такова нещо не е чувал."

Не само мелодичният материал е "извлечен" от народната ни музика. Композициите в "Културен сблъсък…" представят малък каталог на най-популярните българските неравноделни размери.

Людмил Крумов

"В албума има 5/8, 7/8, 9/8, 11/8, 15/8, но са мислени по-скоро с имената на хорáта, от които са вдъхновени. Затова и заглавията са "Пайдушко хоро", "Щастлива ръченица", "Байчово хоро", което е всъщност Дайчово. Последното ни пренася от Северна България през Европа чак в Карибите, защото има и "кубинска" част. Има и "Ганкина копаница" – комбинация от двете наименования на хората в този характерен размер. "Бучимиш блус", което на шега определям като хеви метъл парчето в албума. Има и пиеса в 4/4 , която се нарича "Равносметка" и това не е случайно. Албумът е резултат от търсенията ми в тази посока през последните 20 години. Добре е да се прави равносметка, тя ни дава основание да продължим напред. Много съм благодарен на изпълнителите, които са невероятни музиканти. Когато записвахме в студиото, на мен ми се искаше да не свиря, а просто да ги слушам. Това, което се получи, до голяма степен е плод на техния талант."