Научен екип на Техническия университет-Варна участва в мащабния проект ILIAD, чиято цел е да създаде цифров двойник на Световния океан, позволяващ едновременна комуникация със системи и модели от реалния свят. По този начин на основата на събираната с помощта на изкуствен интелект информация ще бъдат вземани решения за улесняване на корабния трафик. Усилията на учените от 18 държави се подпомагат от програма "Хоризонт 2020", която им отпуска общ бюджет на стойност 19 млн. евро.

Задачата на българския екип е да разработи цифров двойник на Варненския залив и на плавателните канали, свързващи го с Варненското езеро. Така компютърните модели на процесите в залива ще подпомогнат навигацията на корабите при неблагоприятни метеорологични условия и ще подобрят сигурността им. Значително ще бъде намален и престоят в изчакване на по-благоприятно време, за да може плавателните съдове да прекосят каналите.

"Изкуственият интелект се използва за оценка на риска – разказва проф. Тодор Ганчев, ръководител на българския научен екип. – Ние създаваме инструмент, с който в малка околност – например 1 кв. км, да оценим видимостта, силата и посоката на вятъра и по този начин да осигурим цифрова карта на рисковете. С нейна помощ управляващите трафика ще преценяват кои маневри да допуснат. Друга възможност на нашата система позволява следенето на странни обекти във водата – паднал контейнер, не дай си Боже, мина, или просто рояк от медузи. Изобщо в рамките на една симулационна среда в реално време проиграваме всички опасности и създаваме инструмент, с който диспечерите да вземат информирано решение."

Научноизследователската лаборатория по изкуствен интелект във варненския Технически университет разработва и други проекти по европейски и национални програми в различни направления. Едно от тях е как технологиите се съобразяват с моментното състояние на човека – дали внимава, съсредоточен ли е, какво е емоционалното му състояние, какъв е когнитивният му капацитет.

"Технологиите са напреднали толкова, че човешкото тяло е интегрирано с тях – казва още проф. Тодор Ганчев в интервю за БНР-Варна. – Това би могло да се използва например за лечението на проблеми с опорно-двигателния апарат, за замяната на липсващи крайници, а понякога и за компенсирането на ментални дефицити. Така че технологиите сами по себе си не са добри или лоши и в голяма степен хората решават как да ги използват."

Според учения изкуственият интелект би трябвало да се използва като допълваща технология, която да подпомага вземането на решения. "На този етап той има дефицити, свързани с интеграцията в социалните и моралните рамки на обществото", пояснява той. А основната сред тях е че все още не разполагаме с универсален механизъм, чрез който да разграничаваме добро и зло.

"Технологиите са инструменти, с които хората би следвало да подобряват качеството си на живот и развитието на обществото – убеден е проф. Тодор Ганчев. – И тъй като има много опасности, от 3 г. съществува европейска мрежа, насочена към създаването на изкуствен интелект, който е, първо, предсказуем и, второ, добронамерен и изцяло в помощ на хората. Усилията на тази общност е да се въведат стандарти и регулации при изследванията в областта на изкуствения интелект."

Доказано е, че в една система най-ненадеждният елемент обикновено е човекът, защото той проявява минимум 20% несигурност във всичко, което прави. Докато лишените от емоции машини допускат много по-малко грешки. Съвременните учени поставят технологиите в три категории – много по-добри от човека (например при обработката и запаметяването на информация), изравнени с човешките възможности и доминирани от нас. За щастие на човечеството, то все още надделява не само при търсенето на решение на зле дефинираните задачи, но и в области като изкуството, където се изискват креативност, съзидателност и изследователски дух.

Съставил: Диана Цанкова /по интервю на Доротея Николова, БНР- Варна/