Очаква се извънредна и тежка зима в страните от ЕС вследствие на намалените газови доставки. Допълнително напрежение в тази насока внесоха и думите на руския президент Владимир Путин, който предупреди от Техеран, че цените на петрола "ще литнат до небесата". Като мярка Европейската комисия препоръча в кратки срокове държавите да създадат условия да потребяват с 15% по-малко газ.

На този фон енергийната тема в България в момента сякаш има личностни измерения, но не само. Конституционният съд обяви, че изборът на председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Станислав Тодоров от 9 февруари е направен в нарушение на основния закон. Това на практика означава, че независимият специализиран държавен орган, призван да осъществява регулирането на дейностите в енергетиката, спира работа. Самият Тодоров призова народните представители незабавно да се заемат с процедурата за избор на нов председател, за да може комисията да взема адекватни решения в условията на енергийна криза. Стана ясно също, че решенията на КЕВР, които засягат всички български граждани – за цените на тока, парното и водата, не могат да бъдат поставяни под въпрос.

• Решенията за тока, парното и газа са валидни, твърди председателят на КЕВР

"В последните дни наблюдаваме тотален срив на европейската и на националната енергийна политика – каза пред БНР Славчо Нейков от Института за енергиен мениджмънт. – В българския контекст можем да говорим за срив на държавността и решението на Конституционния съд за председателя на КЕВР е илюстрация за това. Народното събрание прие още едно противоконституционно решение – за мораториума върху цените, който беше наложен в края на 2021г. По отношение на енергетиката този парламент направи невероятен хаос. Не знам колко дни има пред него, но ако той не може да избере нов председател на КЕВР, ние се намираме в ситуация, в която по закон Комисията няма да може да заседава въобще. Защото според Закона за енергетиката участието на председателя на комисията е задължително, когато се разглеждат енергийни въпроси. Междувременно и съставът на КЕВР беше драстично намален. Така че проблемите са много и следващите управляващи и следващият парламент трябва да преосмислят подхода към енергийния регулатор."

Решенията на ЕС, свързани с енергийните доставки и санкциите срещу Русия, също не допринасят за стабилност и прогнозируемост в сектора. Славчо Нейков се позова на изнесени от изпълнителния директор на Международната агенция за енергия данни, според които санкциите срещу Русия са ударили повече Европа, защото приходите на Русия от износ на газ и петрол са се увеличили три пъти:

"От гледна точка на ЕК ние сме в положение, в което се казва какво ще става през 2050 г. по отношение на климатичната неутралност, но не можахме да предвидим какво ще стане през т.г. И ако пренесем нещата в България, аз съм изключително изненадан в много отношения (…) Преди нямахме тръби, сега няма газ, а този, който имаме, нямаме никаква идея на каква цена ще бъде. И всичко това поставя най-напред бизнеса в много усложнена ситуация. Имаме всички основания и като граждани, и като държава да бъдем изключително разтревожени, но най-важно е какво ще направят управляващите", заяви анализаторът от Института за енергиен мениджмънт. Той акцентира върху енергийната бедност у нас и необходимостта политиците да дадат конкретна информация за какъв период има газови наличности, както и да изготвят краткосрочна пътна карта за действие. В настоящата политическа ситуация обаче – с правителство в оставка и парламент с ограничен хоризонт, в страната като че ли няма кой да вземе тези важни решения.

"Няма никаква чуваемост, свързана с управлението на държавата, особено в сектор "Енергетика", потвърди пред БНР зам.-председателят на парламентарната Комисия по енергетика Рамадан Аталай. Проблемите с избора на председател на КЕВР ще повлияят на по-нататъшните инвестиции в сферата на енергетиката, каза още депутатът от ДПС и извади на преден план въпроса "Имаме ли управление на държавата?".

"Ние виждаме, че всяко решение, свързано с енергетиката, е от интерес само на определен кръг от хора. Ако това продължава, както и натискът върху директорите в енергетиката да подписват определени търговски договори, без да се е произнесъл съответният орган, държавата и всичко в енергетиката върви от лошо към по-лошо", предупреди Рамадан Аталай.

Междувременно премиерът в оставка Кирил Петков е на посещение в Азербайджан, където се срещна с президента Илхам Алиев в опит да договори допълнителни доставки на азерски газ за България.

Съставил: Елена Каркаланова /по интервюта на Диана Янкулова, БНР-"Хоризонт"/

Снимки: БГНЕС, gov.bg