Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Рецидивистите на пътя отнемат животи, а присъди няма – защо?

Снимка: bntnews.bg

Все повече нарушения на Закона за движение по пътищата засичат пътните полицаи в България. И резултатите от това не са само на хартия – само от началото на октомври 9 човека са загинали по българските пътища, а трагичните случаи от началото на годината са 392. Ако прибавим и пострадалите (6287 души от началото на 2022 г.), които едва ли някога ще забравят инцидента, излиза, че варварството по българските пътища има ужасяващи размери. Самозабравили се шофьори отнемат човешки животи, в резултат на невъзможността си да държат под контрол превозните средства. Причината – употреба на алкохол и наркотици. 

Няколко изключително тежки катастрофи в летните месеци предизвикаха засилени полицейски проверки. Средно на ден се спират над 11 000 коли, в резултат на което са откривани по 30 пияни и дрогирани шофьори дневно през септември, показват данните на МВР. Така общият брой на пияните и дрогирани водачи, проверени на пътя от началото на годината до 25 септември е 6411 души, над 760 повече от 2021 г.


На българските пътища се води война, загиват хора, колкото при един локален конфликт, заяви главният прокурор Иван Гешев по време на дискусия за подобряване на пътната безопасност през септември. "Това че сме водещи в Европа по катастрофи се дължи на голяма степен на липсата на взаимодействие между институциите. Проблемите се дължат на безхаберието, просто защото никой не го интересува тази тема", обобщи той.

На този фон все по-често се чуват призиви за законодателни промени, с които да бъде ограничен броят на пътнотранспортните произшествия, причинени под въздействието на алкохол и наркотици. Една от тях е да няма възможност за съдебни споразумения с вече подсъдими за подобни провинения. Но достатъчно ли е това за дисциплинирането на шофьорите?

"За мен по-големият проблем от размера на присъдата е, че не се стига въобще до присъди" – заяви адвокат Велислав Величков.

"Много често хора, които са заловени да шофират след употреба на алкохол или наркотици, се разминават с административни актове и наказателни постановления. В други случаи се образуват проверки и наказателни производства, но те не стигат доникъде. Или не се влиза в съда с обвинителен акт, или той е квалифициран в някой от по-леките състави. Липсват и годни доказателства, с които обвинителният акт да издържи и да се стигне до присъда."

Велислав Величков
Извънсъдебните споразумения са честа практика при подобни дела. Те трябва да се прилагат след съгласието на пострадалия при произшествието или негови роднини, категоричен е адв. Величков. Сега обаче практиката е друга:

"Без да се взима мнението на жертвата или нейни роднини и без да се отчитат имуществените щети, ако те бъдат покрити от застраховател, се стига до споразумение, с което присъдата слиза под минимума, който предвижда съответният текст от Наказателния кодекс и тогава наистина ефективни присъди стават условни или заменени с административно наказание глоба. Това категорично трябва да бъде преустановено."


За да има адекватни мерки е необходим анализ на причините и обстоятелствата, които позволяват на рецидивистите на пътя да продължават да шофират.

"В последните тежки произшествия със загинали хора виждаме, че става въпрос за рецидивисти на пътя. Това са млади хора с меко казано спорно поведение и криминално минало с по 18-20, а в последния случай и 29 издадени наказателни постановления, без да му бъде отнета шофьорската книжка. Трябва да видим защо тези лица не биват залавяни, защо срещу тях няма досъдебни производства, особено при натрупване на постановления за едни и същи деяния, както и дали се извършват реални проверки на пътя за употреба на наркотични вещества."


При разследването на едно подобно тежко престъпление, при което на кръстовище в София загинаха две млади жени, се установи, че близо 40 служители на полицията, включително трима на ръководни позиции, са прикривали действия на водача. Тези хора са му помагали да получава само административни наказания при сериозни провинения, заяви служебният вицепремиер и вътрешен министър Иван Демерджиев, който се позова на предварителния доклад от проверката.

Продължават проверките за бездействие от страна на длъжностни лица по случая от края на септември, когато при поредния тежък инцидент на Околовръстния път в столицата, един човек загина, а двама са в болница с тежки травми. Досието на шофьора, причинил катастрофата съдържа 35 фиша, но той е оставен да шофира.


"Трябва да призная, че ние загубихме усещането, че не сме сами и живеем сред хора, станахме много злобни –  коментира причините за нарастващия брой инциденти на пътя Иван Николов, председател на Международната асоциация на застраховани и пострадали при катастрофи. – Това рефлектира върху поведението на шофьорите. Даже ако забележите, в последно време хората със скъпи автомобили карат много по-културно, дават път, докато другите са озлобени и завиждат, че те не притежават такъв."

Според него ден без загинали на пътя у нас е възможен, но трудно постижим.

"Трябва да се опитаме да повишим културата на гражданите, за което трябва да се направи голяма пропаганда. Това обаче струва много време и пари и никой от държавниците не иска да го прави. След като има автомобилисти, пешеходци и други участници в движението, трудно може да се говори за подобряване на културата на всички тях. Може би ще имаме добра успеваемост в това отношение, когато много от автомобилите станат автономни" – предположи Николов.

Съставил: Йоан Колев

Снимки: БГНЕС, bntnews.bg, stolica.bg      

По публикацията работи: Иван Петров

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Часът на Радио България по програма "Христо Ботев" - Брой 19

В брой 19 на предаването слушайте: За българите в Кипър и отношението им към българския език и култура - Мария Мавруди, председател на Културната асоциация на българите в Кипър; Защо българите в Албания срещат трудности с употребата на..

публикувано на 26.09.24 в 12:00

Преводачът Свилена Георгиева: Изучаването на чужди езици ни научава да обичаме и ценим нашият български

Културно и езиково многообразие – с това се отличава Европейският съюз, а езиците, които се говорят в общността са важна част от културното наследство на Европа. В ЕС има 24 официални езика и всеки път, когато към ЕС се присъединяват държави..

публикувано на 26.09.24 в 11:40
Българска академия на науките

БАН избра шестима нови академици

Нови академици избра Събранието на академиците в на Българската академия на науките (БАН). В биологическите науки академик вече е Илза Пъжева. Основните й научни постижения са в областта на биоинформатиката и QSAR моделирането. Тя създава..

публикувано на 26.09.24 в 09:41