Денят на бесарабските българи, който отбелязваме на 29 октомври, е повод да припомним делото на акад. Николай Кауфман – един от най-големите български музикални фолклористи. На него дължим уникалния сборник с нотирани песни и инструментални мелодии, записани в български села в Молдова, а също – в села около Болград, Одеса, чак до Приазовието.

Приживе акад. Кауфман казваше, че особено много цени този свой труд, тъй като е успял да събере изключително богат материал от носители на фолклора, които отдавна не са между живите. Както е известно, нашите сънародници от Бесарабия напускат пределите на България в различни години, като най-масово е преселването през 1828-1830 г. Ученият се среща за пръв път с тях през 1968 г., когато придружава ансамбъл, който изпълнява негови обработки на народни песни. Тогава записва стотина образци от българи, преселници от Сливенско. На следващата година отива със собствени средства и неголяма сума, отпусната от Съюза на българските композитори, а през 1971 г. е командирован като композитор, който търси музикален материал за творческата си дейност. Обикаля от село на село, разговаря с хората, предразполага ги да си припомнят старинни текстове и мелодии. Завръщайки се, почти светкавично (по собствените му думи) успява да подготви за печат "Народни песни на българите от Украинска и Молдовска ССР" и ги предава за печат през същата 1971 г. Публикувани са доста по-късно – едва през 1982 г. Сборникът е от два тома и съдържа около 2600 народни песни и инструментални мелодии. И до днес той е неизчерпаем източник на информация, отправна точка за изследователите и безценен материал за композиторите. Предлагаме ви да чуете "Бесарабска сватбарска ръченица" – авторска обработка на акад. Кауфман в изпълнение на Оркестъра за народна музика на БНР.
Приповдигнато настроение, блясък в очите, весели и усмихнати хора, красиви български песни и танци белязаха началото на Първия събор на българските фолклорни състави в чужбина, който беше открит снощи във великотърновското село Арбанаси...
За поредна година Велинград кани всички почитатели на българския фолклор да се хванат на хоро край прочутите минерални извори на града. На 12 и 13 юли централният площад на Велинград ще се огласи от звуците на гайдите и тъпана по време на събитието "..
Всеки у нас още в детството си е чувал страховити истории за опасни вампири , които бродят в мрака и всячески се опитват да напакостят на хората. Днес тези мрачни дихания са ни познати най-вече от начина, по който ги пресъздават авторите на романи и..