Денят на бесарабските българи, който отбелязваме на 29 октомври, е повод да припомним делото на акад. Николай Кауфман – един от най-големите български музикални фолклористи. На него дължим уникалния сборник с нотирани песни и инструментални мелодии, записани в български села в Молдова, а също – в села около Болград, Одеса, чак до Приазовието.
Приживе акад. Кауфман казваше, че особено много цени този свой труд, тъй като е успял да събере изключително богат материал от носители на фолклора, които отдавна не са между живите. Както е известно, нашите сънародници от Бесарабия напускат пределите на България в различни години, като най-масово е преселването през 1828-1830 г. Ученият се среща за пръв път с тях през 1968 г., когато придружава ансамбъл, който изпълнява негови обработки на народни песни. Тогава записва стотина образци от българи, преселници от Сливенско. На следващата година отива със собствени средства и неголяма сума, отпусната от Съюза на българските композитори, а през 1971 г. е командирован като композитор, който търси музикален материал за творческата си дейност. Обикаля от село на село, разговаря с хората, предразполага ги да си припомнят старинни текстове и мелодии. Завръщайки се, почти светкавично (по собствените му думи) успява да подготви за печат "Народни песни на българите от Украинска и Молдовска ССР" и ги предава за печат през същата 1971 г. Публикувани са доста по-късно – едва през 1982 г. Сборникът е от два тома и съдържа около 2600 народни песни и инструментални мелодии. И до днес той е неизчерпаем източник на информация, отправна точка за изследователите и безценен материал за композиторите. Предлагаме ви да чуете "Бесарабска сватбарска ръченица" – авторска обработка на акад. Кауфман в изпълнение на Оркестъра за народна музика на БНР.
Рано сутрин момците и момите се събират на поляните, за да могат да играят със слънцето. "Смята се, че тогава слънцето играе, защото е най-дългото слънцестоене в годината" – това е най-важното, което трябва да знаем за Еньовден според осемгодишния..
Регионален етнографски музей в Пловдив отваря врати за XVІ-то издание на Седмицата на традиционните занаяти, съобщават организаторите от музея. Откриването е на Еньовден (24 юни), почитан в народната ни традиция като ден на билките и лечението..
Бре, откраднали Еленка, Eленка, мома хубава, та я извели, завели, на хайдушкото сборище. Най-малкото хайдутче, то на Еленка думаше: - Моме, Еленко, Еленко, не бой се, не страхувай се. Ний нема да те убием, убием, да те затрием. Най ще..