Лютеница по оригинална българска рецепта, но Made in Japan си проби път на пазара в Страната на изгряващото слънце, а нейният производител Макико Миюра вече крои планове за разширяване на производството.

Пътят на нашенския продукт до японската трапеза обаче е дълъг и .. трънлив. Той започва преди 10 години, когато Макико заминава за Европа. По това време тя работи във фармацевтична компания. Докато пътува и пазарува в супермаркети в Испания, Франция и Германия, тя открива българската лютеница и остава очарована.

“Преди около 5 години се върнах в Япония и започнах да обмислям как да предложа лютеница тук. В префектура Ямагата чушката е специален местен продукт, тя е много подобна на европейската – голяма, сочна, ароматна. Вярно е, че на нашия пазар се предлага друга лютеница, но тя е твърде далеч от автентичния български вкус, а аз исках да създам истинска лютеница. След като дълго се рових в интернет, започнах да правя опити като забърквам съотношения на зеленчуците“, разказва Макито.

• Есента в България идва с аромат на печени чушки и внимание към лютеницата

Предприемчивата японка изготвя три варианта и иска мнението на главен готвач в един ресторант в Токио, който е живял и работил в България. След това се консултира с бившата българска гимнастичка Антоанета Витале, която по това време живее в префектура Ямагата и популяризира българския спорт и кухня в местните медии. “Антоанета установи, че моята лютеница е твърде водниста и не достатъчно мазна. Затова тя ми препоръча да увелича количеството на зехтин в нея“ – спомня си Макико. Така, след поредица от консултации и „проба-грешка“, оригиналният нашенски продукт стъпва на японския пазар. Но възниква въпрос – как да накара японците да консумират това “българско зеленчуково пюре“.

Оказва се, че нашите две култури на хранене коренно се разминават. Ние, българите обичаме да мажем лютеницата на филии или да я комбинираме с кюфтета, кебапчета или боб. Не така стоят нещата в Япония. “Във вашата страна консумирате много месо, но ние японците предпочитаме рибата. И не само” – обяснява Макико и допълва:

“В началото беше много трудно да адаптирам лютеницата на японския вкус, защото хората тук не знаят как да консумират подобен продукт. Просто японците предпочитат да ядат ориз, а не хляб. Затова се чудех как да нагодя хранителните им навици към българските. Тогава си помислих “Защо да не предложа лютеницата като допълнение към японските ястия?“. И така смесих лютеница с ориз и създадох рецепта за паеля. Особено на децата, тази рецепта много им хареса – защото лютеницата е с красив ярък оранжев цвят. Предлагам я също и като млечен сос – забърквам я с кисело мляко и препоръчвам соса в комбинация с пиле на пара” – казва Макико.

Пълнените чушки с “оризовата лютеница“ на Макико също допадат на японския вкус. Нейната лютеница се продава в разфасовки от 100 и 130 грама, а към бурканчето има и прикрепен QR код с препоръките как да се консумира.

България определено НЕ е terra incognita за японците. В Страната на изгряващото слънце сме известни най-вече с киселото мляко, розите и с успехите на българските гимнастички, научаваме от Макико. Затова лютеницата ѝ събужда масово любопитство и одобрение, дори успяла да привлече вниманието на националните медии, които отразили подробно здравословните свойства на българския продукт made in Japan. Наскоро Макико открила нов производствен цех, така че да задоволи голямото търсене, а догодина се готви за мащабна маркетингова кампания на кулинарното ни чудо в столицата Токио.

• 5 популярни български ястия, които могат да ви се сторят … странни