Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Химикът Нина Кънева работи над глобалния проблем за пречистването на водите

Ученият спечели престижната награда "За жените в науката"

Снимка: Ани Петрова

Дванайсет милиона души всяка година умират от болести, пренасяни чрез питейната вода, и броят им продължава да расте. Затова и пред науката стои предизвикателството как най-успешно да бъдат неутрализирани нововъзникващите замърсители. Сред изследователите по цял свят, търсещи решение на този проблем, е младият български учен доц. д-р Нина Кънева-Добревска, която неотдавна спечели наградата "За жените в науката" на световна козметична компания и ЮНЕСКО.

Научните си търсения Нина Кънева съсредоточава именно върху чистотата на водата – един от глобалните проблеми за оцеляването ни като биологичен вид. Проектът й "Пречистване на води от фармацевтичните лекарства" впечатли журито и ѝ донесе стипендия от 5 хил. долара. Ученият е част от катедрата "Неорганична химия" на Факултета по химия и фармация на СУ "Св. Климент Охридски".

"Проблемът наистина е актуален, глобален и е свързан със съществуването на човечеството – казва Нина Кънева. – Въздухът става все по-замърсен с газове, а водите с всякакви токсични вещества, които оказват вредно въздействие върху здравето на животните и на човека. Докладът на Световната здравна организация показва, че много болести са свързани именно с консумацията на замърсени води и броят на засегнатите райони всеки път нараства."

Сред нововъзникващите замърсители на водите са фармацевтичните лекарства – активни съединения с различни функции и свойства, които вредят на всяко ниво в биологичната йерархия. Пречиствателните станции обаче не успяват да ги разградят и те попадат във водата, макар и в ниски концентрации. "Тук идва ролята на фотокатализатори като титанов диоксид и цинков оксид, които спомагат токсичните замърсители да бъдат превърнати в безвредни вещества", добавя ученият. Целта ѝ е с тяхна помощ да допринесе "максимално да се преодолеят пречките за пълната минерализация на фармацевтичните лекарства и да се получи чиста вода".

Зад неразгадаемите, лишени от емоции химични формули, преди години седмокласничката Нина Кънева открива свят на необятни тайни и възможности, който постепенно прави свой в Националната природо-математическа гимназия и Софийския университет, по време на специализациите в Чехия, Япония и Израел, на работното си място, превърнато във втори дом.


"През 2007 г. бях първи курс бакалавър и имах щастието да попадна в Лабораторията по наука и технологии на наночастиците под ръководството на един невероятен човек и учен – покойният доцент Цецо Душкин – спомня си тя. – Тогава той ми възложи първия проект, свързан с малахитово зеленото багрило, което се е използвало за отстраняването на бактерии в аквариуми за рибки и впоследствие оказало се канцерогенно. Любопитен факт е, че гранофуринът за лекуване на болно гърло е съдържал това багрило. Именно от тази лаборатория последваха множество неща – проект след проект, изследване след изследване, надграждане на знания и огромен интерес и любов към това, което правя вече 15 години."

Макар да я канят на работа в не една държава, Нина избира да се развива в България: "Останах тук, защото много обичам родината си и българския фолклор. Освен това страната ни има какво да даде на младите учени." Самата тя отваря вратите на лабораторията си, за да поощри кадърните младите хора да се занимават с наука у нас, както към нея преди време са се отнесли научните ѝ ръководители.

"При мен в момента работи една студентка втори курс в специалност "Химия" – разказва Нина Кънева. – Много млада, кадърна, умна, интелигентна и просто ѝ се възхищавам, защото още отсега има множество идеи. Аз лично ще направя всичко възможно, за да ги реализираме и тя да остане в България."

Подобно на Нина, която казва, че е осъществила всичките си мечти. Днес тя е майка на момиченце, отскоро е доцент и вече стипендиант на програмата "За жените в науката". "Но зад всичките тези мечти стоят много трудности, много безсънни нощи, много неуспешни експерименти, 77 научни статии и около 100 участия в научни конференции", признава тя. А на въпроса "Все пак не ви ли хрумва някоя нова мечта?",отговаря: "Прекалено щастлива съм, за да мисля за това".

Още за тазгодишните стипендианти на "За жените в науката" вижте:

Снимки: Диана Цанкова, Ани Петрова

По публикацията работи: Анна Фуцкова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Антонио Панарело – един италианец в крайдунавското село Сланотрън

Разположеното на около 16 километра от Видин, на брега на Дунава, село Сланотрън наброява около 500 души население. Зимите тук са много люти, а лятото – огнено. Именно това селце, неизвестно дори за мнозина българи, се оказва поредна спирка в..

публикувано на 09.10.23 в 11:25

Български учен от Харвард печели престижна международна награда

Стефани Станчева, професор по политическа икономика в Харвардския университет, е един от двамата учени, които печелят тазгодишната престижна международна награда Bright Mind Award. Тя ще ѝ бъде връчена на церемония в Берлин на 14 ноември, съобщава The..

публикувано на 02.10.23 в 09:49

Вероника Тодорова – за обратния път към родината и концертния живот в България

Една изключителна българка, музикант и виртуозен изпълнител на акордеон се завърна и пренесе цялата си концертна дейност в родината. Това е Вероника Тодорова, която близо 20 години гради успешна кариера като диригент и концертиращ музикант в..

публикувано на 01.10.23 в 09:05