Бесарабските българи, сънародниците ни от Западните покрайнини и Северна Македония, както и старите български общности, в държави от Европа и по света, имат своите истории, които, малко или повече, са ни познати или следим по-често в ежедневния поток от информация. Има обаче една общност от сънародници, които някак остават извън общественото полезрение. Това са банатските българи, чийто живот е изпъстрен с не едно премеждие и борба да опазят своята идентичност, бит, култура и традиции.

Преломна за тях се оказва 1688 година, когато те са сред организаторите на Чипровското въстание. Подготовката му обединява различни по произход и социално положение хора, сред които са както български боляри, така и висши духовници, търговци, собственици и арендатори на рудници във Влашко и др. След неговото потушаване, те стават жертва на кървави гонения от страна на поробителите.

Днес, над 300 години след мрачните събития от 1688, банатските българи продължават да изповядват своята вяра и живеят в градове и села, разпръснати в България, Сърбия и Румъния. Град Чипровци също пази спомена за своя разцвет преди 1688 г., който дължи именно на банатските българи. Там книжовникът Петър Богдан Бакшев, създава своята "История на България" през 1667 година, написана век преди тази на отец Паисий Хилендарски.

За видния чипровец научаваме от потомъка на банатски българи Александър Ловров, който ни разкрива слабо известни страници от миналото на банатските българи и запълва празнината в българското ни самосъзнание с книгата си "От Кипровец до Винга":

"Банатската е най-старата диаспора, която е останала българска, в някои отношения са дори по-големи патриоти от нас самите – разкри авторът в интервю за Радио България. – За тях България е, както те се изразяват, "сладка Майка България", една легенда, един идол. Езикът, на който говорят е български с източнородопски диалект, но с времето се е загубил, а днес звучи като от района на Никопол и Свищов."

Ловров е роден през 1945 г. в село Асеново, община Никопол, където наред с българите, живеят представители на още три етноса – дунавските шваби от Банат, унгарци и албанци. Католическото вероизповедание обединява етносите, както и мъжете под знамената на българската войска, по време на войните през ХХ век. Според Ловров, у нас във времето, са живели около 3700 банатски българи, а заедно с техните потомци, актуалният им общ брой днес в трите страни, е около 7000-8000. Признава, че не знае много за съдбата на преселниците от Банат, които преживяват преврата в България през 1944 година, но:

"В стопанско отношение, преди 9 септември още цар Борис Трети праща хора да се запознаят и усвоят високоефективното земеделие, водено от банатските българи по средноевропейски маниер и образци – допълва авторът. – Когато пристига у нас първата вълна от банатски българи, в периода 1887-1893 г., те донасят със себе си технологии, инструменти, организация и трудолюбие, което е било забележително и служело като показно. След 9 септември тази традиция е продължена от Тодор Живков, който също изпраща хора."

Александър Ловров е изключително педантичен изследовател и всичко, което е написал, е проверено, научаваме редактора на изданието Светлана Караджова:

"Когато реши да събере всички свои трудове в едно книжно тяло, идеята му беше, че го прави за неговите внуци. В малката общност на банатските българи, в една или друга степен всички сме свързани, така че тази книга е за всички нас и онези, които ще дойдат след нас. Ако имате щастието да го чуете как разказва за банатските българи, той го прави сякаш има цялото време на света. Чувстваш се сякаш времето е спряло и можеш да слушаш дълго, да се върнеш назад. Текстът на книгата те дърпа да влезеш в него. Зачиташ се и няма как да спреш, тъй като той е наситен с много фактология, имена, дати и събития. Всеки, който я прочете, ще разбере какво означава за нас това да бъдем банатски българи. Битката за паметта в днешното време, е може би най-сериозната, която сме призвани да водим" – категорична е Караджова. Затова, според нея, изданието е своеобразен пътеводител в опознаването на паметта за всеки потомък на банатски род.

Снимки: Изпълнителна агенция за българите в чужбина