Днес България отбелязва своя Национален празник - 3 март. Навършват се 145 години от Освобождаването ни от Османско владичество и възкръсването на страната ни на европейската политическа карта. Добрата новина е, че в наши дни България е навсякъде по света – казва ни журналистът Даниел Ненчев. Защото България е там, където има дори един човек, който я носи в сърцето и съзнанието си. Днешният празник носи духа и на още едно освобождение – това от комунистическия режим у нас. Датата 3 март е обявена за Национален празник от Народното събрание на Република България през 1990 година. И повече от 30 години по-късно в европейски пълноправна България трябва да намерим смелост да признаем, че освобождение не винаги означава свобода.
"Свободата е най-невралгичният казус в нашата история и национална идентичност. Васил Левски, Христо Ботев и възрожденците от миналото ни са си представяли, че сами трябва да се освободим. И там е драмата ни - Априлското въстание крушира, апостолите ни за свобода умират и нашият опит е неуспешен. Това е нашата голяма драма – „Който ни освободи, той ще ни пороби“ пише Захари Стоянов в биографията на Левски. Но много е важно да разберем, че усилията им не са били безсмислени. Те са основата за Руско-турската освободителна война, в която участват българи, руснаци, украинци, финландци дали живота си за свободата ни. Онова, което се случва през XX век е функция на едни други интереси. Тези травматични събития и факти от историята ни сякаш пречат ние да се наречем свободни хора и да възприемем Освобождението си като свое дело. Продължаваме да го мислим като нещо подарено. Затова и днес повечето наши съвременници са готови да жертват демокрацията и свободата за сметка на ниските цени, според проучване на Евробарометър. Окопаваме се в личния си комфорт и мнимата сигурност, заради оцеляването, а не в живеенето“ – казва Даниел Ненчев.
"Може би свободата е най-вече липсата на страх да можеш да казваш и чувстваш това, което си“ - споделя в откровено интервю пред него оперната прима Райна Кабаиванска през 2019 година. Разговор, който е включен в книгата на Даниел Ненчев „Идеи без граници“ и изгражда една вдъхновяваща и свободна картина от 30 интервюта със световни артисти от България, направени през последните 15 години.
„Тези личности са представителна извадка за България по света днес. Едни от най-успешните български артисти в различни сфери на изкуството, които освен своя личен талант, представляват и българския културен код. През изкуството, което правят, те създават смисъл и истина за други човешки същества без граници. Припомнят най-важните неща за нашата идентичност, но хубавото е, че в съвременния свят и дускурс на глобалност ние може да имаме множество идентичности едновременно – българска, американска, европейска и така да се свързваме с други, различни хора. Независимо дали става дума за литература, която е писана първо на български език и след това преведена - в случая на Георги Господинов, който е най-превежданият съвременен български писател, или пък на литература, която първо е написана на немски език и след това преведена на български- какъвто е случаят на Илия Троянов. Всички тези творци носят нещо от нас, от българската култура и история. Те са еманация на свободата, за която са се борели нашите предшественици.“
Артистите, които използват българската си идентичност като гориво за успеха си, а не спирачка на живота им. Дори и българският език може да обедини хората, независимо къде се намират, казва Даниел. И дава за пример отново Георги Господинов, който пише за нашата действителност, за нашия преход, за наративите, които осмислят живота ни тук. Но те са и универсален език за свързване с хората чрез преводите. Много по-лесно е това с музиката- с гласовете на Александрина Пендачанска, Райна Кабаиванска или Васко Василев, Теодосии Спасов или визуалните средства на киното и анимацията, които създава Теодор Ушев. И разбира се, най-свободният и мащабен човек от българските артисти с „идеи без граница“ за журналиста е Христо Владимиров Явашев-Кристо.
„С пълната тежест на това понятие ще кажа –да, той е българин. Но той е и французин, и американец, и гражданин на света. Но първото нещо, което ще прочетете в неговия сайт е, че е роден в Габрово на 13 юни 1935 година, в България. И всичко, което прави – дали опакова Райхстага през 1995 година, дали прави Плаващите кейове в езеро Изео в Италия през 2016 година, всичко това идва от неговото детство. Текстилът, боите, варелите – това са все неща, с които той е играл като малък във фабрика, която баща му ръководи в Габрово. Тези корени той превръща в изкуство, в свой стил, и става Кристо. Разбира се с безценната помощ и съмишленост на Жан-Клод. Той не говори български език - казват хора. Не, той говори на български език с най-близките си хора. С момчетата и момичета от Националната спортна академия, които помагаха плаващите кейове да се появят. Той минава покрай тях и ги пита – „как сте, имате ли нужда от нещо, благодаря ви“. Но когато трябва да убеди света в изкуството си, той го прави на английски и това е напълно нормално“ - разказва Даниел Ненчев.
Кристо, наред с много български творци, изградили живота си в чужбина преди 1989 година, не бягат от България, от родината си, от семейството и приятелите си. Той бяга от тоталитарната система, от не-свободата, от идеите с граници. Свободата е лично преживяване, казва Ненчев:
„И като общество, дори да не оценяваме свободата като ценност, ние днес живеем в свободен свят. Европа е едно свободно пространство със свобода на словото, свобода на придвижването, със свобода на сдружаването и на идентичността. Ние сме уважени за това, че сме българи. Нали това е мотото на Европейския Съюз – Единство в многообразието. Обединяват ни ценности като свободата, мира, толерантността, живота и казвам всичко това на фона на войната, която се случва в момента на Стария континент. Хората, които започнаха тази война очевидно вярват в други, обратни на тези ценности. Обратни на нашите. И трябва да си даваме сметка за това. Всичко, което сме днес, е функция на тази свобода, за която някога са мечтали най-светлите личности от нашата история. Ние живеем тази мечта.“
В момента Даниел Ненчев подготвя заедно с художниците от Плакат Комбинат проект, наречен „Бягащият човек“. Чрез плакати и авторски видеа те ще разкажат истории на бежанци от Украйна и света, намерили свой дом в България. Подготвя и документален филм „155 километра въздух“. Такава е дължината на Берлинската стена при нейното построяване. И днес, близо 35 години след падането на социалистическия режим и границите, търси отговор на въпроса - какво е станало с нас.
А времето продължава да върви напред, историята да се случва и свободата да бъде на върха на копието, скрито в нас.
Снимки: Facebook/ Daniel Nenchev
Четвъртото национално “Биенале на илюстрацията” ще бъде открито днес в Триъгълната кула на Сердика – уникално галерийно пространство в центъра на София. Биеналето, както и в предишни негови издания, няма тема. “Целта е да се даде възможност на..
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш помага на днешния дигитално зависим човек, за когото вълшебните светове от хартиените книги са..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път поводът е специална изложба, която показва детски рисунки, вдъхновени от природата. Пловдивчани и..
Вече десет години студенти от Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" полагат целенасочени усилия за насърчаване на четенето сред..
Българистиката е предмет на особена почит в държавния педагогически университет "Богдан Хмелницки" в украинския град Мелитопол. Затова не е изненада, че..