Макар и през очите на съвременния човек – предусещащ миналото чрез възприятията и фантазията на своето време, можем да се докоснем до отрязък от българската история, в който държавата се разполага на три морета и културата й достига голям разцвет. Музеят на силиконовите фигури във Велико Търново ни предлага подобно пътешествие в Средновековието с помощта на оригинални скулптури и стенописи.
Разположеният в подножието на крепостта Царевец в старопрестолната столица Мултимедиен посетителски център “Царевград Търнов” представя исторически събития и личности от Второто българско царство. Величието на владетелите и тяхната военната сила, духовният подем благодарение на книжовниците, възстановили унищожените по времето на византийската власт книги, развитието на зографството и занаятчийството – за всичко това разказват пресъздадените с помощта на 65 силиконови фигури живописни сцени.
“Експонатите се отнасят до периода от XII до XIV, когато Търновград – така се е наричал градът тогава, е бил столица на България – разказва екскурзоводът Светла Йорданова. – Туристите могат да видят миндера, малките столчета, домашно приготвения хляб от домакинята от не толкова качествено брашно. Тук са също възстановките на олтара или най-святата част на една църква и на част от болярско жилище.”
Сред най-забележителните сцени са краят на битката при Адрианопол през 1205 г., когато цар Калоян пленява латинския император Балдуин Фландърски, както и коронясването на българския владетел от изпратения от папа Инокентий кардинал Лъв ІІІ. Откроява се и тронната зала на цар Иван Асен ІІ, представен заедно със съпругата си Ирина Комнина и българския патриарх.
“Вижда се също така болярско ктиторско семейство – добавя екскурзоводът Ива Робова. – Сцената изобразява дарителството за строежа на много църкви и манастири. Следва възстановка на скрипториум – мястото, където се пишели книгите през Средновековието.”
Музеят ни пренася и на една занаятчийска улица, на която грънчар извайва керамичен съд, ковач наточва меч, а зидари градят каменна сграда.
Идеята да визуализира живота на представители на различните слоеве от средновековното българско общество е на скулптора Борис Борисов. В единствения по рода си музей на Балканите фигурите в естествени размери са създадени от специален силикон, който се употребява в киното и наподобява вида на човешката кожа. За очите са използвани очни протези, веждите, миглите, брадите и косите са вплетени косъм по косъм, а дрехите и снаряжението са изработени ръчно от автора и 20-членния му екип.
Преди броени месеци към музейната колекция от 28 експоната бяха добавени нови 37. Първата сцена от разширяването на музея пресъздава битката при Клокотница, при която българските войски разбиват епирския владетел Теодор Комнин, пленявайки го заедно със семейството му.
Сърцераздирателна е композицията “Прощаването с патриарх Евтимий” с образа на подпрелия се на патерица старец, дошъл с внучката си да се сбогува с духовника.
“Това е трагична сцена, изобразяваща изпращането на патриарха, когото турците повеждат на заточение след падането на Търново – разказва Борис Борисов. – Пресъздаден е моментът, в който хората го питат: “На кого ни оставяш, владико?”, а той отговаря: “Оставям ви в ръцете на Светата троица сега и завинаги”. Много художници са работили на тази тема, но това, което ние се опитахме да направим, е да предадем драмата, безнадеждността на събитието, на състоянието на хората. Много важно е обаче човек да не прекали с жестикулацията - да не стане прекалено театрално, а да се усети този тънък нюанс на състоянията.”
И тъй като в последно време залитаме в крайни състояния и сме склонни да превръщаме събития и личности от миналото в кич, скулпторът отправя послание: “Целта тук не са някакви патриотарски неща. Не бива обаче да забравяме славната история на града.”
Вижте още:
Текст: Диана Цанкова (по репортаж на Здравка Маслянкова, кореспондент на БНР във Велико Търново)
Снимки: БГНЕС, Здравка Маслянкова
Православната ни църква отбелязва днес Събора на св. Архангел Михаил, предводител на небесното войнство и безплътните ангелски йерархии, победили силите на мрака. Това е един от най-тачените есенни неподвижни християнски празници, наричан още..
"Днес отбелязваме една годишнина: 139 години от Сръбско-българската война и победата на младата Българска армия. Както Съединението е само българско дело, така и победата в тази война е победа само на Българската армия". Това каза пред журналисти..
Срещи с автори, издатели и преводачи на православни книги от последните няколко години предлага програмата на Седмицата на православната книга . Тя се провежда до 10 ноември в храм "Св. Прокопий Варненски", като срещите са всяка вечер от 17 часа...
На 30 ноември православната ни църква почита паметта на св. ап. Андрей. Той е брат на свети първовърховен апостол Петър и се нарича Първозвани,..