Банатското село Асеново близо до крайдунавския град Никопол, се наложи като кулинарна дестинация благодарение на Мария Иванова, секретар на местното читалище и неуморен инициатор на различни дейности за запазване на банатската култура. Тя е организатор на фестивала „Банатски вкуснотии – традициите на моето село“, който всяка година събира майстори готвачи от всички краища на България. А нейните ястия, приготвени по старите банатски традиции, печелят редовно награди на различни изяви в страната и чужбина.

Кои са банатските българи? Вижте тук:

• Нова книга разказва историята на банатските българи, разпръснати в три държави
  
  
• Филмът „Спомени от Бърдарски геран“ или разказ за различния изход на историята ни
  
  
• „Балът“ в Бърдарски геран показва традициите на банатските българи

Привлечени от славата на местната кухня, в Асеново все по-често се отбиват туристи – най-вече чужденци, водени от столични туристически агенции. Мария ги посреща както подобава с банатски изкушения за небцето. Но държи преди всичко да запознае гостите си с културата и историята на нейните предци.

„Нашите банатски българи са се завърнали в Асеново, след като са живели повече от 200 години в пределите на Австро -Унгарската империя, бягайки през 1688 г от Чипровското въстание, казва Мария. Но животът им в европейската част е направил различна кухнята и носиите им. Храната, тестените изделия и пушеното месо са за Асеново нещо, което е различно и ни отличава от българската кухня. Например, тук се прави един шарен козунак по Великден, който е с бяло и червено тесто. Някога старите баби са казвали, че червеното е като кръвта Иисусова, а бялото е като тялото Му, което се раздава на този ден и това е останало като една традиция при нас“- разказва Мария.

В двора на къщата ѝ в Асеново, Мария е опънала дълга софра, и я е отрупала с какви ли не приготвени от нея вкусотии. Туристите пристигат и се настаняват на чист въздух и на раздумка. А тяхната домакиня е неизчерпаем източник на рецепти и интересни истории:

„Посрещаме групи от Англия, САЩ, Австралия, Румъния, Унгария, Гърция.. И разбира се, храната, която им предлагаме е само традиционна, казва Мария Иванова. Много от тях са впечатлени от едни галушки. Правят се от яйце, сол, слагат се във врящ подсолен бульон, прецеждат се, овкусяват се с червен пипер със запръжка и се сервират още топлички. Но ги приготвяме заедно с гостите. Или пък с туристите готвим традиционната саланкарева пита. Наричаме я така, защото е с амонячна сода. Тя се прави с различни плодове – може да се настърже ябълка, дюля, или пък сладко от сливи и пр. След което гостите с удоволствие я консумират за десерт в края на обяда.“

Вкусни и лесни за приготвяне са т.нар. трески. Тестото се забърква от едно яйце, чашка вода, малко сол и оцет. Задължително се добавят две супени лъжици ракия, защото от нея олиото не попива в тестото, научаваме от Мария. На почит в банатската кухня са картофите, свинското месо и маста, чушките и червеният пипер.

Много популярно е т.нар. дрипави першоре - нарязано зеле, овкусено с пушено месо и сланина и с малко ориз, който да попие водата от зелето, докато ври, добавя се и червен пипер. Сред банатските кулинарни знаменитости е и пушената кълбъсъ - вид колбас от свинско месо с набор от специални подправки.

• Книга на румънски и английски език представя многообразието на банатските носии
  

В дома на Мария туристите се запознават и с типичните банатски носии и дори могат да се облекат с тях за селфи. Характерно за женските дрехи от Асеново е орнаментиката и големите шалове, с които жените се омотават по специален начин. Накрая гостите на Асеново не пропускат да се отбият в католическия храм „Света Троица“, който пази копие на чудотворната икона на Света Богородица Чипровска, а догодина ще отбележи своята 100-годишнина.