Френско-мароканската писателка Лейла Слимани гостува на единадесетото издание на Софийския международен литературен фестивал. Тя е сред най-известните писатели и романисти във Франция и франкофонските страни, лауреат на наградата "Гонкур" за романа си "Нежна песен". През 2023 г. писателката оглавява журито на международната награда "Букър", чийто лауреат е Георги Господинов с романа си "Времеубежище" в превод на Анджела Родел.
Автор е на редица произведения, пожънали голям успех, като например току-що преведената на български "Уханието на цветя в нощта", разказ за безсънна нощ в Пунта дела Догана във Венеция сред художествените колекции на фондация "Пино", където в спомена и съзерцанието се разгръща междинен свят между Изтока и Запада. Това е третата преведена на български книга на Слимани след "В градината на змея" – история на ненаситно, подчинено на нагоните тяло, и "Нежна песен" – разказ за затягащата се клопка на взаимната зависимост, която накрая се превръща в трагедия.
За Лейла Слимани писането е мистерия, възможна единствено в тъмнината и самотата, но също така огледало, в което показва на обществото собствения ме образ. В интервю за Радио България писателката обяснява къде е границата между литературата и политическото:
"Литературата според мен говори за отношението ни с другите, за това какво е да живееш в общество, така че неизбежно се отнася към политиката. Дори когато говорим за семейството – то е политическо пространство. Малко са областите от живота, които не са политически и понеже литературата обхваща целия човешки живот, няма как и тя да не е политическа."
Литературата дава власт. Тя според Лейла Слимани може да бъде подривен, политически или също така феминистки акт – четящата жена има тайни, не знаем за какво мисли. Четящата жена вече не е съпруга и майка, затворена в границите на домашното.
"Литературата дава смисъл, връща ни към форма на самотата – казва Лейла Слимани. – Когато четем се затваряме в себе си. Имаме вътрешен живот, а той е много важен. Литературата отваря нови хоризонти. Вече не съществува само реалното, възниква нова действителност, която става възможна чрез книгите."
Какви са били първите ѝ впечатления от романа "Времеубежище" на Георги Господинов, на когото присъжда наградата "Букър"?
"Прочетох го на практика на един дъх, за един ден. В този роман се почувствах уютно, защото препраща към свят, който познавам и обичам, към мои любими автори. Стори ми се едновременно много смешен и изключително меланхоличен. Много ме затрогна."
Подобно на Георги Господинов, Лейла Слимани идва от "периферна", поне в евроцентристките ни представи, култура, макар да пише на един от най-разпространените езици и да е носител на най-престижната френска награда за литература. Доколко обаче можем все още да говорим за център и периферия, когато става въпрос за литературата?
"Струва ми се, че това е било така преди 50 години, но все по-малко отговаря на действителността. Днес светът се разширява. Чуват се нови гласове било от Африка, от централна Европа или от Азия и това е нещо хубаво."
Сюжетът на наградения с "Гонкур" "Нежна песен", история на "съвършената" бавачка, която убива поверените ѝ деца, където се преплитат властови отношения между хора от различни класи и светове, всъщност е вдъхновена от истинска история, но съдържа и автобиографични елементи – писателката споделя за собствената си бавачка, когато, като дете, за първи път осъзнава доминиращата си позиция. Как обаче реалността прониква в литературата?
"Литературата не идва от нищото, идва от преживяното, от прочетеното, от някой изгледан филм. Не можем да се откъснем от действителността" – обяснява ЛейлаСлимани.
Снимки: БТА
Националното живописно триенале с тема “Мостове” събира 84 съвременни творци, които ще покажат 106 творби в Художествената галерия “Христо Цокев” в Габрово. Тазгодишната тема на изложбата – “Мостове”, включва два аспекта, пояснява д-р Нели..
Книгата "Ататюрк. История на идеи" от М. Шюкрю Ханиоглу ще бъде представена тази вечер от 18.00 ч. в аулата на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Книгата на М. Шукрю Ханиоглу за Мустафа Кемал Ататюрк не е просто поредната биография на..
Прожекция на документалния филм "Йоргос Гунаропулос от Созопол" ще има тази вечер от 18.00 ч. в берлинскито кино "Brotfabrik". Йоргос Гунаропулос /1889 - 1977/ е един от най-значимите гръцки художници на своето време. Роден на брега на Черно..
Главата на статуята на богинята на Филипопол Тюхе е открита в Епископската базилика в Пловдив, съобщи ръководителят на разкопките Любомир Мерджанов. По..
Вече десет години студенти от Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" полагат целенасочени усилия за насърчаване на четенето сред..