Френско-мароканската писателка Лейла Слимани гостува на единадесетото издание на Софийския международен литературен фестивал. Тя е сред най-известните писатели и романисти във Франция и франкофонските страни, лауреат на наградата "Гонкур" за романа си "Нежна песен". През 2023 г. писателката оглавява журито на международната награда "Букър", чийто лауреат е Георги Господинов с романа си "Времеубежище" в превод на Анджела Родел. 

Автор е на редица произведения, пожънали голям успех, като например току-що преведената на български "Уханието на цветя в нощта", разказ за безсънна нощ в Пунта дела Догана във Венеция сред художествените колекции на фондация "Пино", където в спомена и съзерцанието се разгръща междинен свят между Изтока и Запада. Това е третата преведена на български книга на Слимани след "В градината на змея" – история на ненаситно, подчинено на нагоните тяло, и "Нежна песен" – разказ за затягащата се клопка на взаимната зависимост, която накрая се превръща в трагедия.

За Лейла Слимани писането е мистерия, възможна единствено в тъмнината и самотата, но също така огледало, в което показва на обществото собствения ме образ. В интервю за Радио България писателката обяснява къде е границата между литературата и политическото:

"Литературата според мен говори за отношението ни с другите, за това какво е да живееш в общество, така че неизбежно се отнася към политиката. Дори когато говорим за семейството – то е политическо пространство. Малко са областите от живота, които не са политически и понеже литературата обхваща целия човешки живот, няма как и тя да не е политическа."

Литературата дава власт. Тя според Лейла Слимани може да бъде подривен, политически или също така феминистки акт – четящата жена има тайни, не знаем за какво мисли. Четящата жена вече не е съпруга и майка, затворена в границите на домашното.

"Литературата дава смисъл, връща ни към форма на самотата – казва Лейла Слимани. –  Когато четем се затваряме в себе си. Имаме вътрешен живот, а той е много важен. Литературата отваря нови хоризонти. Вече не съществува само реалното, възниква нова действителност, която става възможна чрез книгите."

Какви са били първите ѝ впечатления от романа "Времеубежище" на Георги Господинов, на когото присъжда наградата "Букър"?

"Прочетох го на практика на един дъх, за един ден. В този роман се почувствах уютно, защото препраща към свят, който познавам и обичам, към мои любими автори. Стори ми се едновременно много смешен и изключително меланхоличен. Много ме затрогна."

Подобно на Георги Господинов, Лейла Слимани идва от "периферна", поне в евроцентристките ни представи, култура, макар да пише на един от най-разпространените езици и да е носител на най-престижната френска награда за литература. Доколко обаче можем все още да говорим за център и периферия, когато става въпрос за литературата?

"Струва ми се, че това е било така преди 50 години, но все по-малко отговаря на действителността. Днес светът се разширява. Чуват се нови гласове било от Африка, от централна Европа или от Азия и това е нещо хубаво."

Сюжетът на наградения с "Гонкур" "Нежна песен", история на "съвършената" бавачка, която убива поверените ѝ деца, където се преплитат властови отношения между хора от различни класи и светове, всъщност е вдъхновена от истинска история, но съдържа и автобиографични елементи – писателката споделя за собствената си бавачка, когато, като дете, за първи път осъзнава доминиращата си позиция. Как обаче реалността прониква в литературата?

"Литературата не идва от нищото, идва от преживяното, от прочетеното, от някой изгледан филм. Не можем да се откъснем от действителността" – обяснява ЛейлаСлимани.

Снимки: БТА