На световната карта на биоземеделието България не е просто точка, а пъстра мозайка от хранителни продукти, носещи аромата и вкуса на неопетнената природа. От нашите био сертифицирани площи тръгват търсени по света култури – етерично-маслени растения за световната парфюмерийна индустрия, диви билки от чистите планински склонове, мед с уникални вкусови нюанси, биологично отгледани плодове и грозде за вино…Но парадоксът е, че докато пазарът на биопродукти у нас бележи ръст, докато изнасяме значителни количества суровини зад граници, родните производители бавно отстъпват под натиска на климатичните промени и на бюрокрацията. Албена Симеонова, председател на Българска асоциация "Биопродукти", внася яснота по темата:



"Истина е, че климатичните промени най-много рефлектират върху производствеността на биопродукти. И не само липсата на напояване на почвите заради сушата, но и киселинните дъждове, сахарските ветрове и т.н. Това ни влияе изключително неблагоприятно, защото ние не използваме никаква химия. Но не по-малко сериозен е и проблемът с бюрокрацията и административната тежест – планини от документи, сертификации, проверки, отчети и т.н.И още – за да станеш официално биопроизводител, минаваш през "преходен период" от 2-3 години. През това време работиш по всички био изисквания, добивът ти е по-нисък, но… продаваш на конвенционални цени, защото още нямаш сертификат. Тоест – харчиш повече, печелиш по-малко и чакаш" – казва Албена Симеонова.

Между 80-90 % от родната биопродукция заминава в държави като Германия, Скандинавските страни или Великобритания, но под формата на суровина. Така слънчогледът от Добруджа се преработва в Нидерландия и се превръща в био-зеленчукова паста, а малините от Родопите – в био конфитюр Made in Germany. "Дали ще е слънчоглед, пшеница, чушки и т.н., там ще ги преработят в лютеница или в сокове и ще ги докарат тук на 5 евро, вместо на 5 лева" – пояснява Албена Симеонова и добавя:
"И бих обърнала внимание на политиците – помогнете на българския биопроизводител да си преработва продукцията от собствената ферма чрез специализирана мярка – както беше при предишна програма на стойност около 20 млн. лв., довела до бум в биосектора. Подкрепата за изграждане на малки цехове би дала възможност фермерите сами да произвеждат виното си, конфитюра си и други изделия с добавена стойност."

И все пак има надежда – младите у нас все по-често търсят био храните, произведени в България. "Защото са вкусни, здравословни, пазят околната среда и, не на последно място, създават заетост – при нас почти всичко се извършва на ръка" – обобщава Албена Симеонова и призовава хората да изберат българското биопроизводство.
Вижте още:
Министърът на иновациите и растежа Росен Карадимов не се е отказал от идеята държавната Банка за развитие (ББР) да отпуска преференциални кредити за работещите в публичния сектор. В интервю за БНТ той поясни, че идеята му е била неправилно..
Българската компания за протеинови барчета Healthy Bars планира да изгради нова фабрика в столичния район "Връбница". Регионалната инспекция за околна среда и води вече е уведомена за намерението, а от компанията обявиха, че с разширяването на..
България и Китай установяват дипломатически отношения помежду си преди 75 години – през 1949-а. Година по-късно КНР и НРБ си разменят посланици и двустранните отношения се развиват пълномащабно – подписани са договори за сътрудничество в културата,..
На 30 октомври 2025 г. в София се проведе Икономическата среща за инвестиции Албания – България, съвместна инициатива на Посолството на Република..