На световната карта на биоземеделието България не е просто точка, а пъстра мозайка от хранителни продукти, носещи аромата и вкуса на неопетнената природа. От нашите био сертифицирани площи тръгват търсени по света култури – етерично-маслени растения за световната парфюмерийна индустрия, диви билки от чистите планински склонове, мед с уникални вкусови нюанси, биологично отгледани плодове и грозде за вино…Но парадоксът е, че докато пазарът на биопродукти у нас бележи ръст, докато изнасяме значителни количества суровини зад граници, родните производители бавно отстъпват под натиска на климатичните промени и на бюрокрацията. Албена Симеонова, председател на Българска асоциация "Биопродукти", внася яснота по темата:

"Истина е, че климатичните промени най-много рефлектират върху производствеността на биопродукти. И не само липсата на напояване на почвите заради сушата, но и киселинните дъждове, сахарските ветрове и т.н. Това ни влияе изключително неблагоприятно, защото ние не използваме никаква химия. Но не по-малко сериозен е и проблемът с бюрокрацията и административната тежест – планини от документи, сертификации, проверки, отчети и т.н.И още – за да станеш официално биопроизводител, минаваш през "преходен период" от 2-3 години. През това време работиш по всички био изисквания, добивът ти е по-нисък, но… продаваш на конвенционални цени, защото още нямаш сертификат. Тоест – харчиш повече, печелиш по-малко и чакаш" – казва Албена Симеонова.

Между 80-90 % от родната биопродукция заминава в държави като Германия, Скандинавските страни или Великобритания, но под формата на суровина. Така слънчогледът от Добруджа се преработва в Нидерландия и се превръща в био-зеленчукова паста, а малините от Родопите –  в био конфитюр Made in Germany. "Дали ще е слънчоглед, пшеница, чушки и т.н., там ще ги преработят в лютеница или в сокове и ще ги докарат тук на 5 евро, вместо на 5 лева" – пояснява Албена Симеонова и добавя:

"И бих обърнала внимание на политиците – помогнете на българския биопроизводител да си преработва продукцията от собствената ферма чрез специализирана мярка – както беше при предишна програма на стойност около 20 млн. лв., довела до бум в биосектора. Подкрепата за изграждане на малки цехове би дала възможност фермерите сами да произвеждат виното си, конфитюра си и други изделия с добавена стойност."

И все пак има надежда –  младите у нас все по-често търсят био храните, произведени в България. "Защото са вкусни, здравословни, пазят околната среда и, не на последно място, създават заетост – при нас почти всичко се извършва на ръка" – обобщава Албена Симеонова и призовава хората да изберат българското биопроизводство.

Вижте още: 

• Сок от планински лимон, арония или дюля – защо не е лесно да си биопроизводител у нас
• Новите геномни техники нямат безрезервна подкрепа в България
• Двудневен еко-празник в Елхово представя чиста храна от микро ферми в региона