Отразяват ли се събитията в страната на икономическия живот?

Той посочи 2013-2014 г., когато е имало подобна политическа нестабилност:

"Тогава имахме два, макар не поредни служебни кабинета, но в сравнително малък период. Тогава фалира една от най-големите банки, четвъртата най-голяма - КТБ, тоест директна връзка имаше между политическа нестабилност и икономика. И също през 2021 г., когато отново Европа растеше по-бързо от България и отново това е годината, когато имаше поредни избори, през по-голямата част от годината нямаше работещ парламент, общо-взето направиха тогава една актуализация на бюджета, малко сходно с това, което в момента се случва".

Той сподели, че държавният дълг остава нисък, в рамките на 25-30 пункта от БВП и варира през годините, и затова управляващите казват, че той е по-нисък отколкото в началото на годината, тъй като сме изплатили падеж по част от външния дълг, а бюджетът все-още има излишък.

"Тази връзка наистина трябва да се разбира много по-ясно, тъй като много често се критикува дългът, но по-лесно се приема дефицитът. А когато имаш дефицит, това е неизбежно, вдига и нивото на публичния дълг", коментира Ганев.

По отношение на това, че от 2009 г. сме в процес на догонване на страните от ЕС, той каза, че в историята си най-много сме достигали 60-65% в зависимост от оценките, но в момента сме на 55-56% от средното ниво и се намираме на етап, в който сме близо до върха на това, което обикновено сме стигали.

Ганев сподели, че тези проценти можем да ги прескочим, ако се избере стабилно правителство, което да работи в тази посока, но основният проблем е високото ниво на инфлация. Освен това отбеляза, че ясен отговор на въпроса как света излиза от високите нива на инфлация няма, но един от историческите изходи е, като се мине през рецесия.

Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.