Морска култура - какво е това? Есе на Радослав Леондиев

Радослав Леондиев спечели второ място в конкурса за есе на Ветроходна академия Кор Кароли на тема "МОРСКА КУЛТУРА – КАКВО Е ТОВА?". Той спечели това признание с искрен разказ за своето детство и скритата оценка, единствена по български език и литература, за преразказ на случка от лятото. Приятно четене!

Роден съм в семейство от гръцки произход, живяло с векове край морето и намиращо препитание чрез него. Връзката с морето и уважението към него се възпитават в семейството, предават се от поколение на поколение. Спомените и разказите, които споделяме в моето семейство, за мен са носител на отношение и култура на общуване с морето.
Още от дете, всеки ден се срещах с морето, разхождайки се през зимата и къпейки се през лятото. Да, лятото... Всяко лято с децата от махалата правехме по около 90 морски бани. С брат ми Диди бързахме да извършим задължителните сутрешни покупки, поръчани от майка ни, за да се отправим към морето. Там на Централния плаж обикновено стояхме до обяд. Централният мост беше в добро състояние и ние благодарение на него се научихме да плуваме, скачайки от скарите и плувайки към брега докато можем да стъпим на пясъка. По-късно скачахме от моста и аз вече можех да скачам от четвъртия етаж, което беше голяма гордост, имайки предвид, че се борих с последствията от прекаран детски паралич.
Познавахме спасителите на плажа а и те нас и те често ни ползваха за манекени, когато имаше акция на БЧК за ограмотяване на плажуващите за опасностите в морето - от просто схващане на крак във водата до опасни морски обитатели. Там се научихме как се спасяват хора, как да отличим бедстващи сред къпещи се хора и най-важно - хватки за изваждането им. По-късно тези знания ми послужиха. По това време нямаше флагове за сигнализация и ние се къпехме при всяко време и височина на вълната. Често вълните ни въртяха многократно и морето ни изхвърляше на брега с бански пълни с пясък и водорасли. Пред Дяволското мостче на Южния плаж почти всяка година се образуваше малък водовъртеж. Гмуркахме се в него, за да проверим дали ще ни изхвърли от обсега си и многократно се убеждавахме, че наученото от спасителите е истина. И така ден след ден минаваше лятото.
През август 1966 година с деца от махалата за пореден ден отидохме на плажа, както обикновено около 8.30 ч. сутринта. Но денят беше специален. Бранимир, брат ми и аз бяхме решили да вземем водно колело под наем с дълго спестяваните пари. Както решихме така и направихме, отправихме се на морско пътешествие, което без да предполагаме се оказа действително такова. След като навлязохме навътре на около 300м. от брега времето се промени, задуха силен западен вятър, появи се мъртво вълнение и започна да ни завлича навътре и навътре. Въртяхме педалите усилено, но достигнахме почти пред нос Галата. Двама въртяхме педалите, а един почиваше и след това се сменяхме. Бедстваха и останалите водни колела, някои бяха се заловили заедно. Станахме целите бели от морската сол.Започнахме да се движим косо под ъгъл към брега, тъй като срещу силния вятър беше безмислено да се борим. Така след около 6 часа и половина стигнахме до брега между местноста Траката и Почивка - много уморени, но щастливи, че се преборихме с мощта на морето и вятъра. Скоро дойде рибарска лодка и ни взе на буксир. Брат ми остана на водното колело да го управлява. Вкъщи малко преди да се приберат нашите родители от работа ние кротко си четяхме книгите и естествено нищо не им казахме, решени да запазим това в тайна от тях завинаги, но още през следващия месец нашата тайна се разкри по съвсем неочакван начин!
Когато започнахме училище още първия час учителката ни по български език и литература ни постави за задача да напишем преразказ за нещо, което ни се е случило през лятото и аз със съвсем пресни спомени описах нашето приключение. Най-неочаквано за мен следващия час тя ме изкара пред класа да прочета преразказа си и получих адмирации и отлична оценка. Това беше единствената ми отлична оценка по български език в училище, която се налагаше да запазя в тайна от родителите ми по разбираеми причини. Още на първата родителска среща бях похвален пред майка ми, която като се върна в къщи и треперейки ни наби в комплект с брат ми.
Годините минаваха и аз вече като юноша не спирах да търся контакти с морето. Незабравими ще останат нощувките на палатка в местноста „Черноморец” с моя съученик и приятел Огнян,когато до тази местност достъпът беше доста труден. Често ходех с велосипеда си до пристанището и дълго стоях до Зеленото фарче, посрещах и изпращах корабите и си мечтаех и аз някога да посетя далечни страни по море. Имах щастието след няколко години да пресека с пътнически кораб Атлантика и Пасифика, посещавайки екзотични острови и далечни страни.
През юли 1977 г. поканих мой състудент и приятел да отидем на южното черноморие на къмпинг. Битувахме бедно и цялото оборудване беше взето на заем. Една сутрин след закуска отидохме на пуст плаж и започнахме да се къпем,но не след дълго започнаха да идват германци, оказа се нудистки плаж. Аз се гмурках с пълно оборудване и по едно време чух викове. Помислих си, че може би милицията прави хайка за нудисти, както се случваше по онова време, но не би, моя приятел се давеше и не викаше, а издаваше странни звуци. Приближих се бързо до него, той явно поглъщаше морска вода изпаднал в несъзнателно състояние. За част от секундата трябваше да реша какво да правя и му подадох шнорхела си в едната ръка като се надявах, че „удавник и за сламка се хваща”. Той не хвана шнорхела и тогава се завъртях и го хванах под мишниците и се придвижих с него около 35-40 м. и за моя изненада останахме до кръста във водата, тъй като под нас имаше скала! Видях,че идваха десетина немци с един дюшек и те го поеха от там. Бяхме улучили една скала на 60-70 м. навътре в морето и около нея дълбочината беше минимум 3м. Не знаех как ще го закарам до брега, тъй като беше доста по-тежък от мен. Бяхме се срещнали с Господ!
Спомням си също, че съм изпадал в неловко положение на Галата, влизайки в тясна дупка на една скала. С ръце назад и хващайки се за водораслите успях да изляза с плавниците напред.
От морето научих, че то обича подготвените хора - физически и психически, не обича самонадеяните и е снизходително към страхливите. Морето респектира със силата и мощта си! Когато живееш край него опознаваш състоянията му и общуването с него помага да изградиш качества като смелост, бързина, прозорливост и внимание. За мен морската култура е общуването с морето, но тя също се предава и чрез общуване между хората.

Всичко това са истории, които много пъти съм разказвал на моите деца, възпитавайки у тях знания и уважение към морето. Смели сме се и сме плакали заедно на масата, споделяйки различни морски разкази и спомени. Те знаят наизуст както историите, така и поуките от тях и неслучайно сами предложиха да споделя някои от тях в това есе. За мен е гордост, че те проявяват интерес към моята неосъществена мечта – ветроходството, че са участвали в регата със сребърен медал и продължават да търсят възможности да опознават света по море.
Притеснително е обаче, че в сегашно време нашето море е силно замърсено! Поглеждайки под водата се виждат какви ли не отпадъци! По какъв начин да му помогнем? Трябва всички да сме достатъчно съзнателни да не замърсяваме повече, а замърсеното да намерим начин да почистим. Виждал съм гмуркащи се младежи да събират и изнасят отпадъци от водата - това поведение дава някаква надежда. Екологичното мислене е жизненоважно за добрата морска култура. Трябва да сме съзнателни за морето като част от нашата екосистема и да се отнасяме с уважение и към природата като цяло.
Радвам се да живея срещу морето и да сме заедно всеки ден. Повдигайки сутрин глава от възглавницата виждам първо него -моето Черно море!