Това е последната част от разказа за актьора Стоян Бъчваров, чието име носи Варненският драматичен театър. Неговата внучка Грациела Бъчварова, която също свързва живота си с театралната сцена, си спомня как за пръв път го гледа в Народния театър.
Бяхме на 5-и или 6-и ред на партера, когато се отвори завесата. До ден днешен усещам миризмата на етер и лепило, тази прекрасна миризма, която се усещаше, когато се отвори завесата на театъра. На сцената вероятно е било нещо на Вазов, защото помня водата, чешмичката и един малък човек, седнал на плетен стол до водата. Тогава баща ми се наведе към мен и каза:”Това е дядо ти, запомни тази сцена! Това е големият артист Стоян Бъчваров !”, спомня си Грациела Бъчварова.
Има един разговор, който никога няма да забравя. Ставаше въпрос за Сарафов и за „Живият труп” и Федя Протасов. Тогава баща ми разказа нещо много любопитно. Как е отишъл в свободния театър специално да го гледа. Тогава е проличала разликата между двамата актьори. Кръстьо Сарафов разчита повече на своята импозантност, на силата на гласа си, на присъствието, което има, на общата атмосфера, която създава един герой. Докато Стоян Бъчваров беше артист на детайла, споделя актрисата.
Когато театърът е отворил, баща ми е бил при него на работа, както се казва - момче за всичко. Бил е реквизитор, суфльор, играл е и малки роли. Тоест той, напосредствено е живял до Бъчваров и е виждал как работи, как се занимава с нещата, как изисква от актьорите. През това време Бъчваров е привлякъл едни от най-големите имена на българския театър, в първите години от създаването на театъра във Варна. Имена като Икономов, Икономова, неговата съпруга Николина Бъчварова, самият той и още много други имена. Тогава баща ми разказваше колко много е държал на дребното нещо.
”Малките детайли създават образа, а вече как ти ще го изградиш , как присъства, как изглежда, как се движи, това са допълнителните неща. Психиката трябва да се изработи-най-тънкия детайл на човешката душа”, казваше той.
Бъчваров се е учил от руските актьори с бележник в ръка. Специализирал в Русия и е пренесъл тази школа тук в България. Гледал е големите, учил се е, писал е и после е работил върху това.
Него не го интересуваше какво говоря аз, а какво ми говори пртньорът ми. Затова в цялата ми работа, за мен е било много важно партньорската двойка. Да изработя реакцията на това, което партньорът ми подава, а не само това, което аз мисля, спомня си Бъчварова.
Съумявал е да направи театъра едно мини семейство. По това време е съществувала икономическата криза. Баща ми разказваше, че във вечерите, когато няма представление се вари една голяма тенджера с боб и всички сядат на по една паница и той нахранва актьорите за да си отидат сити вкъщи. Това е било нещото, което е захранвало големия дух на големите бългрски актьори, които са оставили след себе си една таква диря. Няма вече кой да разказва тези истории. Създал се един клан от режисьори, които не работят с актьора. Те изработват своята представа за дадена пиеса и актьорите изиграват представата на образа. Вътре има много интересни неща, но няма душата на представлението, няма онзи затрогващ момент, в който виждаш двама партньори, между които протича някакъв ток, който създава топлината и усещането за емоция, за вълнение, казва още актрисата.
По характер Стон Бъчваров е бил добряк, безкрайно сърдечен, мил, а в същото време е правил впечатление на леко затворен човек. Това е първият народен артист на България.
Аз съм много смесена от рода на Бъчварови и рода на майка ми. Има моменти, когато съм много затворена в себе си, но и съм много контактен човек. Най- важното, което имам от тях е чувството на общественост, чувството да си необходим. Аз казвам една максима и мисля, че това имам от Стоян Бъчваров:” Артистът трябва да бъде гражданин, независимо в кое време живее. Всеки миг нещата се променят, всеки момент трепета за онова, което става около теб става водещо и твоята роля звучи по друг начин, защото ти предаваш, чрез това което игреш, онова което вълнува обществото!”, разказва Грациела Бъчварова.
Подробности чуйте от разговора на Светлана Вълкова с Грациела Бъчварова:
Бюст на патрона на Варненския драматичен театър "Стоян Бъчваров" ще бъде поставен на 12 март в деня, в който се навършват 100 години от първото представление на негова сцена. С постановката на "Инстинктът" от Анри Кестмекер директор-режисьорът Стоян..
Община Варна издаде разрешение за разполагане на 20 шатри на изложението „Алея на книгата“ в центъра на града - пешеходната част на бул. „Княз Борис I“. Събитието, което традиционно се провежда в началото на август, ще бъде подкрепено и финансово от..
Варненският драматичен театър „Стоян Бъчваров“ учредява в края на септември свой международен фестивален форум. Първото издание на Международния черноморски театрален фестивал (МЧТФ) ще се проведе в морската столица от 24 до 28 септември. Фестивалният..
Констелационен театър "Звездни хора" гостува във Варна с представлението "Искам, но Трябва" на 19 юли в Арт салона на Радио Варна. В него през играта на Аватари, се разкриват вътрешните драми на Човека, които изпиват енергията му. За петима души от..
Концертът „Разходка из Виена“ ще бъде представен на 19 юли, събота, от 18 ч. в Градската художествена галерия „Борис Георгиев“. Организатор на събитието, което събира на варненска сцена двете талантливи пианистки с успешна концертна и преподавателска..
Във Варна е подредена финалната изложба от 18-ия Международен фотографски салон. Най-силните и въздействащи творби са показани на пана в пространството между Фестивалния и конгресен център и сградата на бившия хотел „Одесос“. Или с други думи..
„Тютюн“ – най-гледаната постановка на Варненския драматичен театър, удостоена с Награда Варна за 2022 г., излиза на откритата сцена на Летния театър на 1 септември. Калин Врачански е в ролята на Борис Морев, а Александра Майдавска талантливо изгражда..
122 години от избухването на Илинденско-Преображенското въстание ще бъдат отбелязани на 19 юни във Варна. Програмата започва в 10 часа в парка на район "Аспарухово" с официално откриване и заупокойна молитва и продължава с фолклорна програма...