Издателство „Факел Експрес“

Издателство „Факел Експрес“
Списък с книгите, които издателство „Факел Експрес“ дарява за Коледната кампания „Доброто – там, където сте вие“ на „Нашият ден“ на програма „Христо Ботев“ на БНР:


Публични врагове
автори: Мишел Уелбек и Бернар-Анри Леви

Защо „публични врагове“? Защото основната тема в тази епистоларна размяна на мисли е обругаването на двамата писатели в публичното пространство. Изреждат се имената на „враговете“ им – различни, но с еднакъв подход в критиките и очернянето. Различно е и поведението на обруганите, когато около тях „витае духът на линчуващата тълпа“. Уелбек страда от нападките, но ги приема пасивно: „Как реагира обикновено писателят, когато се опитват да го накарат да страда? Ами просто страда“.
И ако има агресия, тя не е премислена, а единствено презрителна:
„Съвременният вариант, вариантът на времето на масмедиите – случвало ми се е да се почувствам в разговор с определени журналисти като Кърт Кобейн, който отговаря на един нетактичен репортер: „Дрогирам се, педал съм и шибам прасета. Това стига ли ви?". При него отсъства напълно нагонът за борба: „И макар у мен да съжителстват, преплетени едно в друго, желанието да се харесвам и желанието да не се харесвам, аз никога не съм изпитал нещо дори и наподобяващо желанието да победя и именно в това, струва ми се, се различаваме“.
Леви е борец, за него войната е единственият антидот срещу опитите за публично опозоряване:
„Всичко онова, което се пише за мен и което аз откривам от време на време благодарение на сатанинския Гугъл, ме интересува единствено дотолкова, доколкото отразява точно разположението на фигурите на играта, намеренията на противника ми, неговите евентуални слабости и възможностите ми за противодействие", „Лице в лице с атаките, егото ми е огнеупорно и със сигурност блиндирано“.
Различията във възгледите, темперамента, характера и съответно начина на живот, личен и публичен, на двамата медийни врагове са доста съществени, но благодарение на тях те развиват теми, едновременно актуални и вечни, които именно поради споровете и несъгласията им провокират у читателя размисъл, карат го да се съгласи с единия или с другия или да не е съгласен и с двамата. Едно е безспорно: книгата има познавателна стойност не само защото подтиква към по-внимателен прочит на постоянно цитираните Епикур, Лукреций, Лайбниц, Шопенхауер и Ницше, но и защото обрисува от две често напълно противоположни гледни точки съвременна Франция, а чрез нея и съвременното ни общество.
Дали това общество се е променило за изтеклите вече десет години от появата на „Публични врагове“? Дали важи още констатацията на Уелбек, а именно: „Когато една страна е силна и уверена в себе си, тя, без да трепне, приема от своите писатели всякакви дози песимизъм. Франция от петдесетте години понасяше, без да трепне, хора като Камю, Сартр, Йонеско или Бекет. Франция от 2000 година вече трудно понася хора като мен“.
И тъй като осъзнаването на социалните последствия от всяка промяна настъпва, за съжаление, доста по-късно след нея и ние все още не си даваме сметка какво точно ще последва от стремглавото развитие на новите технологии, идеологията на трансхуманистите, галопиращата промяна в общуването на хората, изместването на перспективите – отговорът на този въпрос е все още неясен. Важното е, че книгата е сериозен повод за размисъл върху него.
Александра Велева
Из „Едно предотвратено самоубийство“, предговор към книгата


„Животът на насекомите“
автор: Виктор Пелевин

Още с първите си книги Виктор Пелевин буквално взривява руската литература и критиката започва да го сравнява с Борхес, Чапек, Кафка, Мартин Еймис, Хемингуей, Джоузеф Хелър...

Жанровото определение на произведенията му е традиционното – разкази, повести, романи, докато писателят не започва да прибягва към баснята, гротеската и дори вица, както и към най-новите форми на словесността като компютърните игри, рекламните сценарии и слогани, имиджмейкърските PR занимания, за да съчетае несъвместимото ‒ ирония и трогателна сериозност, демократичност и елитарност. Наричат творчеството му коктейлно, предимно защото в него има всичко: мит, приказка, фантастика, публицистика, философия, езотерика, история, автобиография.

Произведенията на Пелевин почти без изключение представляват алегории за превръщането на нереалното в реално, за нестабилността на границите между нещата, за преминаването от едно състояние в друго, от един статут в друг, за опита на човека от преходното време, в което няма неприкосновени идеали и висши ценности.
Публикуван първоначално в списание „Знамя“, „Животът на насекомите“ получава наградата на списанието за 1993 г. за „най-добро художествено произведение за живота и необикновените приключения на демокрацията в Русия“.

„Животът на насекомите“ е един от най-важните и органични за по-нататъшното творчество на автора романи. Остроумен, поетичен и тъжен, определян като роман антиутопия, постсоциалистически сюрреализъм, главозамавайща фантасмагория, „пастиш“ и „колаж“, той е наситен с дълбоко философско съдържание, в което човешкото начало влиза в екзистенциален конфликт с абсурда, жестокостта и безсмислието на битието, показвайки ни го в неговото многообразие, вечно движение, външни и вътрешни метаморфози.




Свети вълк
автор: Елена Алексиева

Бойко Ламбовски: За разлика от повечето нашумели напоследък белетристични произведения, романът на Елена Алексиева е изцяло на съвременна тема, а знаем колко трудно се постига тя, когато липсва дистанцията на времето. "Свети Вълк" е сред редките щастливи изключения. Не само защото като белетрист тя притежава забележителни качества. Алексиева и сред малцината днешни писатели, у които оригиналната дарба е в щастлива хармония с модерна литературна ерудиция. Покрай всичко останало тя притежава както умението да води повествователния наратив интересно и увлекателно, така и да надниква с безстрашен поглед в дълбоките метафизични пластове на човешкото съществование. При това прави тези неща с изключително внимание и към детайла наоколо, и към богатствата на писаната реч в различните ѝ психологически и диалектни измерения. Тези си възможности Алексиева не само демонстрира отново в новия си роман "Свети Вълк", но ги довежда до още по-магнетична белетристична симбиоза.

Светлозар Желев: Това е роман-лабиринт. Водовъртеж, който те всмуква и отнася, без да остави на читателя възможност да избяга. Шеметен бяг, лудо препускане, вълчи вой – и паноптикум от блестящи образи... Или просто: Елена Алексиева в най-зрялата си, завършена, стилистично изградена, езиково и психологически плътна и монолитна, експериментална и екстраординерна творба. Книга, която трябва да достигне до колкото може повече читатели. Гордост за всяка национална литература.