Трескаво се работи и по бюджет 2015-а, но има вероятност и в него да се надхвърлят трите процента дефицит. Все още няма фискална цел, обясни финансовият министър и коментира.

Не сме заковали фискалната цел. Препоръчителната консолидация, която смятам за разумна, е някъде около половин процентен пункт. Това казва теорията. Дали ще направим по-големи усилия спрямо тези 3,7 на сто? Възможно е, но на следващата пресконференция - за Бюджет 2015, ще ви го разкажа.

С приетата днес актуализация на бюджета се решават и част от проблемите с КТБ. Фондът за гарантиране на влоговете ще получи до 2 млрд. лева заем от държавата. Най-много допълнителни средства са гласувани днес за МВР – близо 125,7 млн. лева. МТСП, МЗ и МЗХ, Държавен фонд земеделие, правосъдното и МРРБ също ще получат още средства. Финансовият министър ясно мотивира необходимостта тези пари да бъдат дадени сега с факта, че в противен случай те ще останат като просрочени задължения за догодина. Със законови промени ще се приеме, че Фондът за гарантиране на влоговете ще получи до 2 милиарда заем от държавата и това е най-евтиният вариант. 

Аз като министър, ако прехвърля топката към Фонда и кажа: "Намерете си финансиране", рискувам в края на декември Управителният съвет на Фонда да не може да изплати гарантираните влогове.

Горанов не смята, че заради КТБ на търговските банки трябва да бъде повишена премията, която пълни Фонда:

Ако за привличания ресурс ние ги накараме да внасят повече рискови премии във Фонда, това предполага при запазване на печалбите им или да увеличат разходите по кредитите, за да получат същия резултат, или допълнително да ограничат кредитирането, което и без това не е на добро ниво.

Гаранционният фонд ще работи с повече от една банка. Решението за плащане ще се вземе от правителството, гласят други промени. Сметките на общините в КТБ са гарантирани, държавата ще ги плати. Стеснява се кръгът от хората, които ще получат пари от Гаранционния фонд, тъй като вложителите, които са били на преференциална лихва, се изключват от тази хипотеза, обясни Горанов.

Съществува реален риск хора, които са се ползвали с преференциални лихвени условия, да тълкуват, че намалената им лихва през лятото им дава основание към датата на отнемане на лиценза да се считат за редовно обезпечени и да претендират към Фонда, защото действащият законов текст е такъв. Затова ние в Закона казваме, че преценката по отношение на това кои лица имат право и дали те са ползвали преференциална лихва се насочва към датата на квестурата, а не към датата на отнемане на лиценза.