"Мъртвите души" бяха основна тема на заседанието на Гражданския борд за изборите

Репортаж на Цветелина Стоянова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Гражданският борд за свободни и прозрачни избори проведе своето второ заседание в сградата на Министерския съвет. Повече от час и половина участниците в борда водиха диалог с директор на дирекция ГРАО Иван Гетов за това как в избирателните списъци попадат т.нар "мъртви души". Проф. Михаил Мирчев отново цитира данни, според които списъците на националната статистика и тези на ГРАО се разминават драстично – вторите съдържат близо един милион хора повече отколкото статистиката е преброила:Това вече граничи с абсурда, защото през 2005-а година плюс 300 хиляди фиктивно някак си записани избиратели, това може да се приеме. Но числото не намалява, то се утроява – 950 хиляди гласа в плюс при 14% от избирателите по списък.

Иван Гетов е категоричен, че законът се спазва и в избирателните списъци попадат хората с постоянен адрес в България, въпреки е има вероятност те да са емирирали от страната:

Фигурират между милион и 200 – милион и 300 до 2 милиона. Така че аналогията между преброяване и съставяне на избирателни списъци е некоректна. Преброяването не обхваща всички българи, които са по всички европейски, не само европейски и световни дестинации, които са се установили там. Докато в избирателните списъци – това е, образно казано, списъкът на българите по света и у нас. Затова тази разлика, естествено, ще я има дотогава, докато критериите за изработване на списъците са такива, каквито са.

Макар този проблем да е стар и да не може да се реши за вота на 5-и октомври, представителите на гражданското общество настояват за промяна:

Тези граждани имат избирателни права, но също така тези граждани би следвало да съществуват в други списъци, не на живеещите постоянно в страната. Какви мерки институциите предприемат и смятат да предприемат, така че ако не за тези избори, то за следващите, да разполагат с по-коректни данни, пита Ваня Нушева от "Прозрачност без граници".