С надежда за спасение…

В световния ден за борба с наркоманиите, който отбелязахме на 26 юни, Общинският дневен център за деца и юноши с проблемно поведение отвори врати, за да напомни за причините, подтикващи тийнеджърите да посягат към дрогата и алкохола. Както и да покаже, че зад всяко целенасочено усилие стои надеждата за тяхното спасение. Ето и част от статистиката: всяко трето дете у нас е опитвало наркотик; най-често подрастващите прибягват до марихуаната; много лесно може да си доставиш психоактивно вещество на черния пазар.

Психоактивните вещества водят до зависимо поведение, но те предизвикват и ефекти, които са търсени от тийнейджърите, – казва психоложката Евелина Пейчева, ръководител на най-новата програма в центъра. – Повечето са употребявали марихуана, а тя не е за подценяване, както и стимуланти като кокаин или амфетамин. Когато някое дете започне да употребява марихуана и има генетична обремененост за психични заболявания в неговия род, те се отключват с много по-голяма честота.

За съжаление, подрастващите не осъзнават последиците от употребата на стимуланти.

Нито на тази, нито на по-късна възраст те осъзнават, че имат проблем – продължава Евелина Пейчева.– А за проблемна употреба говорим, когато има някакви последици, били те социални или здравословни. Но за един младеж е крайно необичайно да се говори за здравето – това е типично за възрастните. Младите не се страхуват, че могат да се разболеят.Когато има проблеми в семейството и връзката с родителите е нарушена, децата търсят алтернатива. Затова е много важно да се работи с цялото семейство, обяснява психоложката. Най-малкият участник в програмата е едва дванадесетгодишен – с приятели първо опитал алкохола, а след това продължил с марихуаната. И той като другите деца в центъра е доведен от родителите си. Задължително условие е с постъпването си в програмата тийнейджърите да бъдат „чисти”. След това периодично биват тествани за употребата на забранени вещества.Преди десет години, когато започнах работа в тази област, хората масово употребяваха хероин, а днес масово употребяваното вещество е стимулант. Стимулантите са "вдигащи" вещества, хероинът е "свалящо" вещество. Динамиката на нашето всекидневие е толкова интензивна, че кара младежите да прибягват по-често до стимулиращи вещества, за да се вписват в нея.“

Иво и Ани (имената са измислени) посещават центъра от няколко години. И двамата отказват да говорят за проблема, който ги е довел в програмата.

Започнах да идвам тук покрай приятели – казва Иво. – Преди бях много несоциален и затворен и не излизах с хора.

Днес Иво свободно участва в работата на групите и общува с много повече хора. А ето и разказът на Ани.

„Тук намерих много нови приятелства - има хора, които ценя, и хора, които ме учат на нови неща. Центърът ми дава съвети за живота, как да се справям с проблемите. Моите родители са доволни, че се опитвам да разбера живота. А моят живот се промени с новите приятелства, освен това се научих как да разбирам себе си и как да се разбирам с някой, който вижда света по различен начин. За себе си научих, че трябва да бъда по-упорита и да си вярвам повече. Преди се смятах за по-маловажна и не виждах толкова неща в себе си, колкото виждам сега.

Нужни са цели пет години, за да може зависимите младежи да преодолеят проблема си. Центърът няма задължението да проследява съдбата им, след като напуснат програмата. Но от време на време се случва да се обади някой, просто за да каже „Аз съм добре!”