Без прилепи нямаше да има текила и шоколад

Каквито и истории да сме чували за прилепите, повечето от тях се оказват неверни. Те не са нито мишки, нито птици, нито пък снасят яйца. За съжаление на любителите на остри усещания, не са и вампири. В Нощта на прилепите в Националния природонаучен музей в София паднаха много табу и всеки посетител отнесе в сърцето си образа на едно мило създание, без което нашият живот не би бил толкова... сладък. Само си представете какво е да нямаше шоколад!

И ако прилепите се нуждаят от фея закрилница, със сигурност са я намерили в лицето на Антония Хубанчева. Млад учен в музея, тя говори с толкова заразителен възторг за тях, че искрено се обижда, когато чува клишета.

Интервю с Антония Хубанчева

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Честно ли е всеки човек на тази земя да се казва Пешо? Същото е и с прилепите вампири. На тази земя има над 1200 вида и само един от тях се храни с кръв. Затова не е честно всичките да ги наричаме „вампири”. Освен това, прилепите са много полезни – не само че са красиви и умни създания, които живеят много дълго и по никакъв начин не приличат на мишки. По-скоро са сходни с лисиците и кучетата с невероятно интелигентния си начин на живот. Те също така ни пазят, без дори да знаем, и ние се нуждаем от тях. Така че трябва да се грижим за тях, защото без прилепи нашата природа няма да бъде пълноценна и няма да има равновесие в екосистемите.

Какви тайни крие животът на прилепите? Антония Хубанчева е пропътувала половината свят, за да се увери с очите си в съществуването на множеството им видове.

Нещо от тайнствения им живот? Един много любим факт е, че в джунглата на Централна Америка живее прилеп, който не само се храни с жаби, но ги открива по тяхната песен. Когато мъжкият пее, за да привлече женска – той квака много интересно, вместо жабка идва прилеп и го изяжда.

Но има и африканска история.

Наскоро се прибрах от Африка – от дивите савани, където изследвах прилепи, живеещи в листата на бананите, както и такива, които се хранят с нектара на баобаба. Ако нямаше прилепи, щяхме да забравим и текилата, и какаото. Колкото и да е странно, ние не бихме имали какао, съответно шоколад, тъй като някои видове прилепи опрашват какаовите растения.

Ще допълним, че растението синьо агаве, от което се прави текилата, също се опрашва от тях. Със своите едва 33 вида прилепи България направо си е „скучна” страна. Но Антония улавя предизвикателството:

България е най-интересната страна в света – казвам го отговорно като човек, видял много места. Нашите прилепи са толкова различни един от друг, че все едно да сравните врабчето и орела. Имаме прилепи, чиито уши са дълги колкото цялото им тяло – представяте ли си нашите уши да бъдат дълги около метър и осемдесет? Имаме и съвсем мънички прилепи – вид, чиито възрастни тежат едва четири грама и се побират на върха на палеца. Освен това, всички прилепи в България се хранят само и единствено с насекоми.

Живеещи със заблудата, че прилепите обитават само непрогледни пещери, ние не ги забелязваме. А те са около нас и в града.

Може да ги намерим навсякъде, стига да гледаме внимателно – казва Антония Хубанчева. – Наскоро установих, че на балкона си имам колония от кафяви прилепчета. А точно под колонията – едно мушкато, което се развива изключително добре. Оказа се, че прилепчетата се облекчават там и изпражненията им наторяват моето растение. И няма нищо страшно, че съжителстваме с прилепи. Напротив, трябва да се радваме, защото те са защитени от изчезване видове и ние имаме честта да споделяме един и същи град с тях.

Поделиться

Без прилепи нямаше да има текила и шоколад