Старо правило е, че една система е толкова сигурна, колкото най-слабото й звено. Броят на хакерските атаки в България в сравнение с миналата година намалява, но пък стават все по-мощни, отчитат от Националния център за киберсигурност. Една от тези атаки беше по време на местните избори, когато сайтът на ЦИК, заедно с още няколко други правителствени сайтове бяха блокирани. Красимир Гаджоков работи от десет години в областта на информационната сигурност в една от най-големите телекомуникационни компании в Канада. Най-честите заплахи, дебнещи ни в мрежата, той описа така:
Когато говорим за дома, в последно време е много популярна една киберзаплаха, в резултат на която на компютъра тайно се инсталира вирус, който след известно време криптира цялата информация на твърдия диск. След това се появява съобщение, че трябва да платите определена сума, за да се предостави ключ за разкриптиране на информацията. Тези атаки са много успешни, защото почти във всички случаи, ако човек се опита сам да се справи с проблема, няма да успее, тъй като тези криптиращи програми са много силни. Друга популярна атака е получаване на имейл, който твърди, че е от финансова институция, с която работите, но всъщност това са хакери. Най-често това се случва с банките – получавате имейл под претекст, че трябва да смените потребителско име или парола, като целта е да кликнете на връзка, която ще ви отведе към сайт, който наистина изглежда реален, но всъщност е преправен. Така хакерите се опитват да се доберат до вашите потребителско име и парола, които да бъдат използвани за злоупотреби. В това отношение е добре, че почти всички български банки изискват електронен подпис, за да се правят парични преводи. Това означава, че дори някой по този начин да открадне потребителското име и паролата за вашата банка, той може само да вижда какво правите във вашата сметка, но не може да превежда пари от нея, т.е. да ви ограби. Срещу държави атаките най-често са със сриване на услуги.
Според Гаджоков съществуват технологии, които позволяват ефективна защита срещу кибератаки, като тези срещу българските правителствени сайтове. В резултат на тях не е изтекла и не е променена информацията, която е била качена на тях. Те просто бяха атакувани с цел да не могат да бъдат достъпни. Но съществуват и атаки, при които се правят пробиви в мрежите на съответните институции, в резултат на което се извлича информация. В държавната администрация вече са предприети мерки за разглеждане на проекти, в резултат на които да бъдат защитени правителствените сайтове. Тъй като проектът за електронното правителство напредва, в бъдеще ще бъде още по-важно сайтовете му да бъдат достъпни непрекъснато. Красимир Гаджоков заедно с група специалисти по информационна сигурност са съставили анализ, според който за качествена защита на сайтовете на българските държавни институции трябва да се инвестират 500 000 лева годишно. Като българин, живеещ в чужбина, Красимир е пряко засегнат от резултата на наскоро провелия се референдум за електронното гласуване:
За мен провеждането на референдума заедно с местните избори, за които се знае, че активността е по-ниска, беше грешка, в резултат на която не се достигна необходимия минимум и на референдума. В щата Калифорния няма изискване за минимален брой гласували, за да бъде приет резултатът от един референдум. В България се изискват 400 000 подписа за създаване на референдум от хората, а не от държавна институция, а в Калифорния, която е пет пъти по-голяма от България по население, се изискват 380 000 подписа, които се събират за 150 дни, а в България – за 90 дни. Има огромни бариери в Закона за референдумите, които трябва да бъдат променени.
Красимир е разработил приставка за един от най-използваните интернет браузъри, която блокира т. нар. „анонимни медии” – такива, които нямат информация за собственик или издател на сайта си, защото:
Когато един читател се информира, особено по политически и обществени въпроси, трябва да може да види кой стои зад въпросната медия, за да знае дали има някакъв частен интерес, който не работи в негова полза, а пропагандира дадена теза. Някои от тях се обърнаха към мен с твърденията, че препубликуват неща от други сайтове, което е така. Но в обществената сфера трябва да се поема отговорност, а откривам, че се разпространяват много слухове и теории на конспирациите. На тяхна основа хората си създават мнение и в резултат на това взимат грешни или опасни за себе си или обществото решения, когато се стигне до участие в избори например.
В этом году 9 мая проводит линию разделения в болгарском обществе, которое до сих пор чествовало День Европы и День победы над нацизмом, не смещая акцентов в значимости обоих праздников. С одной стороны, День Европы связан с установлением..
Старая мельница в селе Кырпачево, муниципалитет Летница /Северная Болгария/ стала образовательным и культурно-информационным центром, посвященным Деветакскому плато. Здание располагает всеми условиями для организации семинаров, культурных..