Каква е България през очите на един европеец, който е решил да се установи тук? Лесно ли е да привикнеш към един различен начин на мислене и съществуване? На този въпрос ви отговаря една млада майка от Испания, по-точно от Барселона. От около година тя сътрудничи на Испанска редакция на Радио България. Казва се Марта Рос и живее в София почти от седем години със съпруга и двете си испано-български или българо-испански деца.
Открих нейния блог, а чрез него и самата Марта съвсем случайно, ровейки се в Интернет, когато пред мен изникнаха въпроси от рода на „Какви са българите и как паркират, по какво си приличат българският и испанският, какво правя аз в България“. Подтикната от любопитство, отворих линка и видях кой е авторът на сайта. Това беше първият ми контакт с Марта. Привлече ме с позитивизма си, с обективната си гледна точка за България и с желанието да опознае страната и хората. Затова я поканих да посети Радиото. Запознахме се. Запознайте се и вие с нея.
Първия път, когато дойдох в България, не знаех почти нищо за страната. В този смисъл мисля, че е по-добре човек да пристигне, без да знае нищо, защото е по-лесно да трупаш нови впечатления, отколкото да променяш съществуващите. Не ми беше лесно да взема решение да остана, защото е трудно да напуснеш зоната на комфорта си. Не ставаше дума единствено да оставя моя град, семейството и приятелите си, а за това, че отивах много далече, на другия край на Европа, в една страна, за която не знаех почти нищо. Не познавах езика, нито обичаите, абсолютно нищо. От друга страна, обаче, за моя съпруг, който е българин, това значеше да се върне вкъщи, при познатото, и той много ми помогна да се адаптирам.
Беше ли лесно да се приспособиш към нов начин на мислене и нов език, как научи български и доколко го владееш?
Не беше лесно, но времето помага много, живея вече седем години в България. Българският е сложен език, но като всеки език може да се научи. Аз посещавах часове по български в СУ „Климент Охридски“, обучавах се в продължение на три години. Говоря с българи, гледам телевизия и чета на български. Имам още много да уча, но годините са пред мен. Това, което ми помогна най-много, е че не потърсих испанци, когато пристигнах в София, въпреки че звучи абсурдно. Ако се бях запознала с испанци от самото начало, нямаше да се стремя да се сприятелявам с българи, а сега почти всичките ми приятели тук са българи. Очевидно аз не говоря езика като тях, но го владея достатъчно, за да живея спокойно, да пазарувам, да водя социален живот и да разговарям нормално с всеки. Допускам грешки, но българите ме поправят с усмивка.
С какво се занимаваш освен работата в БНР?
Повечето време прекарвам вкъщи с децата. Заради учебните им часове винаги трябва някой възрастен да ги взема и връща от училище. В Испания учебната програма е съобразена с работното време на родителите, но тук децата отиват в осем и се прибират в 12 или по-рано. Всяка седмица отделям много време на моя блог „Испанска мама в България“. Не става дума само за времето, което ми отнема да пиша, но и за информацията, която трябва да изчета за всяка статия, да избера темите, да ги адаптирам за хора, които не знаят нищо за България, да намеря снимки без авторски права, да направя свои снимки, когато е възможно. Както повечето блогове, и моят се появи като обикновен дневник в интернет. После си дадох сметка, че има огромна липса на информация за България на испански и затова постепенно променях темата на блога, докато реших да говоря за майчинството си в чужбина.
Би ли препоръчала България като хубаво място за живеене?
Разбира се. В моя блог не спирам да я препоръчвам и често ми пишат хора, които обмислят да се преместят да живеят тук. Все още заплатите са ниски, но България е стабилна и доста сигурна страна, която в следващите години ще се развива и ще достигне нивото на по-богатите европейски държави. Нужно е само време. Като туристическа дестинация я препоръчвам със затворени очи. България е прекрасна страна, с пейзажи, което спират дъха. Човек може да избира между плаж, планина и град. Храната е прекрасна, а цените са много изгодни за всеки европеец.
Превод от испански: Христина Тасева
В этом году 9 мая проводит линию разделения в болгарском обществе, которое до сих пор чествовало День Европы и День победы над нацизмом, не смещая акцентов в значимости обоих праздников. С одной стороны, День Европы связан с установлением..
Старая мельница в селе Кырпачево, муниципалитет Летница /Северная Болгария/ стала образовательным и культурно-информационным центром, посвященным Деветакскому плато. Здание располагает всеми условиями для организации семинаров, культурных..