Има забравени села и махали в Родопа планина, в които тамошното време се е застояло. Даже хората са по-други – живеят в страхопочитание и се осланят на природата да бъде милостива с тях. Те водят скромен бит, но някой помислил ли е, че и душа носят?
Към хората в Родопите съвсем скоро ще пътува библиотека на колела. Пъстрата каравана с книги ще се отбива предимно в малки отдалечени селища, където си нямат обществена читалня. Идеята да направи пътуваща библиотека хрумва на младия родопчанин Александър Караджов – „съвсем случайно, както се раждат повечето хубави неща”.
Имам желанието да стартираме „турнето” на Гергьовден, защото това е хубав ден – пролетен и символичен, казва Александър. Затова и ми се иска именно тогава да започнем с обиколката на България на колела. Дотогава трябва да бъде закупена и пригодена за нуждите на читателите караваната, вътре да има рафтчета с книги, както и малък читателски кът, за да може хората да четат на място, освен да заемат литература.
Нови книги на пазара, както и българска класика ще има в подвижната читалня. Александър Караджов се надява големите издателства да откликнал на молбата му за помощ. Гражданите също могат да даряват книги, но не и като разчистват старата си библиотека.
Родопчанинът просто иска да направи хората щастливи с помощта на нечий по-възвишен свят. А дали не се нареждаме сред най-нещастните в света, защото не четем?
Допускам, че може би това е една от причините, но не поради нежеланието на хората да четат. Има доста села и малки общини със затихващи функции, в които хората нямат достъп до обществени библиотеки. Има и хора, лишени от финансовите възможности да четат, да си купуват книги и вярвам, че това ги е направило през годините нещастни или не толкова щастливи, убеден е Александър.
За да достигне до повече хора, библиотеката на колела най-напред ще обиколи България... по границите й. Потегляне - на Запад от Родопите, после покрай Македония и Сърбия, по протежението на Дунав и бреговата ивица на морето и накрая завръщане в началната точка. И всичко това ще се сбъдне само срещу три хиляди долара, колкото са необходими за закупуването и оборудването на караваната. И макар досега да са дарени само трийнасет на сто от тях, идеята се радва на голяма популярност и Александър е оптимист, че ще успее да събере сумата.
Изобщо каквото и да прави, то е в неразривна връзка с планината - „там Земята и Космосът общуват помежду си”.
Връзката с Родопите не знам дали бих могъл да я обясня или само аз си я разбирам, говори с възторг Александър. Това е единственото място на света, в което моята енергия и тази на заобикалящата ме среда са в тотална хармония. Обяснявам си това усещане с хилядолетната история на свещената планина, както я наричат някои. Много народ е минал оттук, много култури, много енергия и всичко това допринася за харизмата на това прекрасно място. Първото нещо, което ми е правило впечатление в хората от Родопите, е, че те са запазили своята автентичност. Наистина не съм виждал толкова чисти, толкова неподправени и първични в хубавия смисъл на думата хора.
Александър Караджов е част от сдружението „Забравената България”, което си е поставило за цел да открива и популяризира неизвестни, но чудни кътчета от родината ни. Често е планински водач или просто откривател на маршрути. А когато се завърне, в блога си описва по магичен начин не само красотата на България, но и човешките съдби, до които се е докоснал. Той обича риска и заради смелостта си е обявен за „Доброволец на годината” от община Смолян. Признава, че от доста години около него витае авантюристичен дух.
Има особена тръпка - и когато видя благодарността в очите на хората, на които съм помогнал, това ме стимулира да продължавам. Понякога по време на акция човек забравя себе си, но после удовлетворението е голямо, защото осъзнаваш, че не живееш само за себе си, но чрез действията си подпомагаш и живота на околните.
Снимки: личен архив