В дигиталния свят също трябва да се научим да живеем. От много кратко време сме в него. Невероятен е като възможности, но има и тъмна страна – каза в интервю за Радио България Тони Николов, главен редактор на портал „Култура”.

На форума „Силата на думите: мрежи, радикализация, осмиване”, който се състоя в Народното събрание по повод Международния ден на франкофонията, Тони Николов засегна темите за антиелитистката критика, хейтърството и троловете в интернет. Но какво е антиелитизъм и защо той расте най-вече в мрежата?

Това е непризнаването на никакви авторитети и отказът светът да бъде подреден в политически йерархии. Добре е да се съмняваме и да задаваме въпроси. От друга страна обаче пълното непризнаване на нищо, глобалната антиелитистка критика, е нещо много опасно. Това  е феномен на днешния свят, защото той е хомогенен и вплетен в една мрежа. Тази криза засяга политици, общественици, творци, които би трябвало да имат морален авторитет. Не казвам, че хората  трябва да приемат казаното от тях без съмнение, но в мрежата се излива огромна вълна на „Този го знаем какъв е, той ли ще ни каже…“ и т.н. Има всеобщо недоверие.

Когато чуем думата „трол”, се сещаме първо за грозновато и космато горско същество, което живее в пещера. Това същество отскоро мигрира и се заселва в мрежата. Трол е олицетворение на негативните, псуващи и настройващи ни срещу някого хора във форумите и социалните мрежи. Троловете са хейтъри, на които се плаща да са такива. Тони Николов разказва още по темата:

Притесняват ме полюсите на омразата в съвременния свят. Мразенето е лесно в интернет. Анонимността е част от уюта. Човек става многолик с многото си профили. Тролът е персонаж от новата дигитална митология. Неговият IP адрес е неговото работно място. Посредством троловете са избухвали много кризи в мрежата, а после се оказва, че информацията не е точна. Понякога, повлияни от дадено нещастие, хората се групират, а някой насочва умело това. Може да се стигне до саморазправи. Може да доведе и до революция.

Троловете са част от по-голямата общност на омразата, общността на хейтърите. На улицата хейтърът може да изглежда съвсем нормално и приветливо, но пред монитора той се превръща в звяр.

Хейтърството е психологически феномен. Защо мразиш? Това е болестотворно за самия човек. Ако в един океан, колкото и да е голям, се пуснат болестотворни бактерии, те постепенно започват да заразяват все повече и повече и накрая на повърхността изплува странна пяна. Съвременното хейтърство е точно това. Много е опасно, защото цялото това настроение заразява младите хора и то в крехка възраст. Достъпността на океана, в който плуваме, също е проблем. Той не е контролиран, това е едно от правата на демокрацията. Но както в гората имаме ядивни гъби, така има и отровни. Не знаем как да се пазим. Всеки може да има негативно мнение, но хейтърът отрицава всичко. Не може всичко да бъде отречено. Не можеш да смяташ, че не трябва да има политика и избори – коментира Николов.

Прекомерното хейтърство може да доведе до смазване на самочувствието, депресия и отказ от създаване на авторски произведения, а също и до по-сериозни последствия. Тони Николов коментира, защо борбата с хейтърите в интернет е толкова трудна:

Борбата с хейтърството и троловете е като борбата между свободата и цензурата. Ако махнеш даден профил, веднага се появява нов. Това  е като стоглавата ламя. В дигиталния свят злият се чувства по-защитен, отколкото в реалния. Дигиталният свят като замисъл на доброто и на невероятната интелектуална възможност, носи сенки на злото. Има много расистки и нацистки сайтове, яростна пропаганда, насъскване срещу определени хора и др. В един момент човек разбира, че живее в дом без прозорци и врати. Всеки може да влезе. Трябва да се внимава.

Николов се съгласи с тезата на Националния център за безопасен интернет, че всеки трябва да се грижи за своята уеб безопасност и да внимава какви снимки и текстове публикува в мрежата.