Шенген – тояга или морков

Европейската комисия смята, че България и Румъния са изпълнили всички изисквания за присъединяване към Шенгенската зона. Това заяви говорителят на ЕК Мина Андреева. „Според нас България и Румъния вече са готови да се присъединят към Шенгенското пространство. Сега трябва да се вземе единодушно решение от държавите-членки на Европейския съюз”, допълва Андреева, както я цитират агенциите. Ама това новина ли е? Или е дежа вю. Още в края на 2013 г. предишният председател на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу бе принуден да обяви, че България и Румъния няма да бъдат приети в Шенген от 1 януари 2014 г. Германия, Холандия и Франция се опряха тогава на стремленията на двете съседки да влязат в териториите за свободно движение в рамките на Европейския съюз. И тогава официален Брюксел твърдеше, че България и Румъния са готови за присъединяване към зоната. Нещо като „царят дава, пъдарят не дава”. Всъщност този акт на приемане в Шенген се свързваше от споменатите държави с режима на партньорска проверка и докладите по нея. Дефицитите в нереформираната правосъдна система и борбата с корупцията и организираната престъпност бяха препъни камъните в тези доклади, които постоянно обявяваха някакви напредъци, но недостатъчни. Винаги обаче е подчертавано, че механизмът на проверка не трябва да се обвързва с приемането в Шенген. Да, ама Холандия например ни виждаше в Шенгенското пространство чак след два положителни доклада! Мисията невъзможна и параграф 22 едновременно.

В действителност опасенията на страните от клуба на богатите бяха свързани с евентуална масова имиграция и последствията за социалната им система.

Според различни изследвания обаче точно българските емигранти в голямата си част не са в тежест на социалната благодат там, а напротив, с включването си на пазара на труда и плащайки данъци са интегрирани в икономиките. И още нещо изигра негативна роля в шенгенския ребус – фактът, че от началото на 2014 г. паднаха ограниченията за броя на имигранти от новите страни-членки на ЕС, а с това дойде и страхът, че напливът по време на криза и безработица ще доведе до излишни главоболия.

После наистина дойде вълната – бежанската вълна! Оказа се, че демократична Европа изобщо не е подготвена за такова нещо и изведнъж шенгенските принципи се оказаха доста колебливи. Дотам, че на високо равнище се заговори за отпадането на Шенгенското споразумение, след като доста страни въведоха, уж временно, граничен контрол. Оказа се също така, че България успява да опази външните граници на Евросъюза, все едно е страна от Шенген и вече беше лицемерно да се дрънка за проверки и доклади. Ето как зоната за свободно движение на хора и капитали се превърна от тояга в морков. Така, макар отдавна да изпълняваме критериите, сега, току виж, ни приели. Само дето, както казва говорителката Андреева, първо трябва да се вземе единодушно решение от държавите-членки на Европейския съюз. Е, дано!