Сдружение „КЛАС“ е независима артистична организация, създадена през 2013 година. Тя обединява 20 човека, абсолвенти от НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ по актьорство за драматичен театър от класа на доц. Ивайло Христов. Младежите избират името „КЛАС“ , защото то описва логичното продължение на взаимоотношенията им, изградени за четирите години, през които са били заедно на сцената в университета. Те обичат да работят заедно, макар да признават, че понякога е трудно. Възгледите им за театъра си пасват, затова решават да не се разделят, както се случва обикновено, а да станат още по-близки - вече като професионални артисти. Срещнах се с трима младежи от „КЛАС“, веднага след дългата им репетиция, в театрална работилница „СФУМАТО“. Ето какво разказаха Виктория Ангелова, Драгомир Драганов и Ивайло Драганов за началото на общия си проект и съвместната си работа на сцената:

Професор Ивайло Христов ни каза, че ние сме една завършена театрална трупа и че това, което сме постигнали, е нещо изключително ценно. Разбираме се само с поглед, което е много важно за работата на сцена. Той ни посъветва да се запазим като колектив, защото в професионалните театри се опитват да постигнат този ефект, а ние вече го имаме. Започнахме сами да продуцираме спектакли. На този етап се занимаваме с класически текстове. Първият беше „Мизантроп“ на Молиер – висока комедия. Потърсихме паралела със съвремието.След това направихме „Сън в лятна нощ“ на Шекспир. Темите са вечни и не подлежат на промяна във времето – разказа Виктория.

Целта на сдружението е да вдъхновява младежите в България и да върне хората в театъра чрез качествени театрални спектакли, които са провокиращи. „Неволята учи“ – казаха младежите и разкриха, че подготовката за повечето представления е изцяло върху техните плещи – декор, осветление, костюми и грим правят сами и си помагат един на друг. Налагало се е даже част от репетициите да се провеждат в собствените им домове. Но какво ги кара да продължат напред?

Когато се случи, бе най-щастливият момент – премиерата. Когато спектакълът свърши и излязохме да се поклоним – това е невероятно щастие – да видиш как от нулата си направил всичко сам. Виждаш, че е възможно и се случва.Публиката беше много екзалтирана“ – каза Виктория, а Драгомир допълни – „Има хора, които идват само да късат билети. Те оставят работата си и пътуват километри, само за да помогнат на колегите си. В тези моменти показваме, че сме заедно и че това, което правим, има смисъл.

Актьорите издадоха тайни от „зад завесите“:

С един колега правихме откъси и аз забравих текста. Аз го гледах, а той гледаше мен. Това продължи доста дълго. – през смях каза Ивайло. А Драгомир се сети за шокираща случка: Докато репетирахме „Сън в лятна нощ“, имахме един декор от златисто фолио, който се закача на стената. Преди представлението, точно като по анимационните филмчета, падна върху Виктория със страшна скорост. Беше с дървена рамка, можеше да я нарани. Но тя мина точно през средата му.



Радостите са много, но проблемите също дебнат зад ъгъла, а в случая те са основно финансови. Как се финансира сдружението?

По две направления – Министерство на културата и Столична община. Бюджетите, които отделят са малки, а хората, които искат да правят независими неща, са много. Те поемат 20-30% от проекта и трябват спонсори. Спонсорирането от частни фирми обаче не е разпространено в България – коментира Драгомир.

Наскоро „КЛАС“-ът се включва в благотворителна инициатива. Събраните средства от представлението „Сън в лятна нощ“ са дарени за лечението на малко момиченце, болно от детска церебрална парализа. Благодарение на сдружението и на други добросърдечни хора мисията е успешна.

За в бъдеще Сдружение „Клас“ планира още театрални изяви, като се надява 2016 година да е много успешна за тях, а финансовите проблеми да бъдат лесно преодолени. Ентусиастите бленуват и за постоянна сцена за техните изяви, защото до този момент всяко представление е на различно място. От лична гледна точка, тримата симпатяги, с които се срещнах, мечтаят за сценични изяви, участия в киното и пътувания в чужбина.Те мислят, че е фантастична идея да се организират повече международни фестивали с участници от различни страни с цел обмяна на опит.