Голямата награда от Четвъртия международен конкурс за домашно пиво тази година беше присъдена на Михаил Ферко от Словакия, който впечатли журито от дегустатори с тъмната и високо-алкохолна бира Айсбок. Пивото се открои с богат малцов вкус, сладост, галеща небцето отначало, лек горчив оттенък, след преглъщане и предизвикващ сетивата плодов аромат. Само с глас по-малко се размина от победата също неговата „TBD“ (Tobediscovered), „пиво с голям потенциал за развитие“, както го определиха част от дегустаторите. Категориите, в които се състезаваха домашните производители бяха: Белгийска пшенична бира (Wit), силни лагерни бири (bock), пушена бира (Rauch), американски IPA и експериментални бири.


Докато дегустаторите се мъчеха да постигнат съгласие, коя от участващите близо 90 вида бира е „Гранд шампион“, любителите имаха далеч по- разпускащ следобед. Близо 400 литра домашно и крафт пиво посрещнаха посетителите в столичния клуб „Терминал 1“, а пиенето беше „на корем“.


Председателят на Асоциацията на домашните пивовари Темелко Пампов разказа пред Радио България повече за конкурса и за създаването на бира в домашни условия:

Всички бири, които се представиха, бяха на изключително високо ниво. Финалистите бяха оценявани от компетентно жури, включващо Людмил Фотев, Свилен Кириловски, Йордан Ченков, Петер Богнар и др. С голяма мъка избраха „Гранд шампион“. И 5-те кандидата имаха всички качества, да бъдат победители. Трудно се намират на пазара толкова силно-алкохолни бири. Хоби-пивоварът прави всичко сам, включително и оборудването.  След като бъде направена бирата и е споделена с приятели, тя винаги е тема за разговор и често се запалват и други хора.

Макар и замаяна от приятната обстановка в клуба и вече 4-ата изпита чаша, този път английски ейл, нямаше как да не забележа най-шумната и усмихната компания от хора – Обществото на колекционерите на бирени артикули в България.


Техният координатор Огнян Аспарухов сподели мнението си за събитието, а след това разказа за своята колекция.

Хубавото е, че всяка година се увеличават участниците, следователно се увеличава и броят на различните видове бири, а това е обогатяване на бирената култура на българина. Най-много ми хареса пушеният стаут (stout). Аз колекционирам подложки за бира – над 12 хил. от различни държави. Моите колеги събират капачки, етикети, кенове, чаши, бутилки, отварачки и т.н. Това, което ни обединява е бирата. Хубавата бира върви с добра компания. Надявам се, че част от бирите, които пробвах днес, скоро ще мога да си закупя от магазина. Това вече е факт за победители в предишни конкурси, които вече отвориха микропивоварни и радват феновете си от Варна (Гларус) до Горна баня (Blek Pine).

Лицата на винаги присъстващите на подобни събития бирени фенове се редуваха с нови физиономии на начинаещи запалянковци. Опашките пред щандовете за наливна бира се сливаха една с друга. Въпреки това, нямаше нито един сърдит поглед. Силата на бирата бе очевидна – създава уют и позитивни емоции. Начинаещият пивовар Васко с усмивка разказа:

Дойдох на конкурса с любителски и професионални цели. Идеята е да придобия базисни знания тук и да ги вложа в моето начинание. В началото за мен беше хоби. Родителите ми бяха против, защото използвах домашните тенджери. При първите опити имаше леки несгоди. Вече се занимавам по-професионално и си правя пивоварна инсталация, за да произвеждам по-качествен продукт. Няма нищо по-хубаво от споделената с приятели бира и от тяхното признание.

Домашното пивоварство печели все повече симпатизанти, а участниците в конкурса разказаха, че тръпката и емоцията, която им носи собственото производство, са завладяващи. С гръм и трясък беше разбит стереотипът за бирата като питие, радващо се основно на мъжка аудитория. Нежно женско присъствие имаше както в журито, така и сред домашните пивовари. Победителите по категории обаче бяха само мъже – Иван Вуков (белгийски вит), Михал Ферко (бок бири), Христо Цочев (американски IPA), Кирил Змирчюк (пушена бира) и Михал Ферко (експериментална).

Четвъртият международен конкурс за домашно пиво приключи с награждаване на най-добрите, много усмивки, ръкопляскане, пожелания за здраве и естествено – „Наздраве“.

Снимки: Луиза Лазарова