Националният музей „Земята и хората” в София е създаден през 1986 година, благодарение на щедрите дарения на 90 български и чуждестранни учени, интелектуалци, колекционери и 65 институции и фирми. Началото е положено година по-рано, когато Илия Делев – единственият в света търсач и колекционер на гигантски кристали, дарява своята колекция с условието тя да остане в България.
Тази колекция сама по себе си е нещо уникално – разказва Петко Петров от музея „Земята и хората”. – Всъщност, колекцията на търговеца на минерали Илия Делев е разделена на две. Едната част попада в Париж като резултат от търговска сделка, другата е в София. И толкова. Повече колекции гигантски кристали по света няма. Няма значение колко е богата държавата и колко е богат музеят – просто няма. В много музеи може да се видят един кристал, два кристала, цели три гигантски кристала, но да видите на едно място близо 100, колкото са в нашия музей – това е нещо, което ги прави изключителни, защото те наистина са много редки.
Една от най-ценните исторически научни колекции в музея е на дарителя Петър Трантеев и представлява разказ за живота на пещерните бисери, представен в минерални образци.
Петър Трантеев е легенда в българската спелеология. Той не просто е човек, който е събирал нещо и е създал колекция, той на практика е в основата на създаването на спелеологията в сегашния ѝ вид. Още от самото начало той и други спелеолози са започнали да създават регистър на пещерите с точна картировка, при това на много високо научно ниво. Колекцията не е само това, което е изложено във витрините, ние съхраняваме бележките, дневниците, картите, целия труд на българските спелеолози – разказва Петко Петров.
От 1987 година на 19 юни се отбелязва Ден на дарителя на музея. Всяка година се открива изложба „Нови постъпления”, а на тържествена церемония се връчват благодарствени свидетелства на дарителите на музея. Какво може да се види на тазгодишната изложба?
Първото, което привлича вниманието в тази експозиция, са едни големи черни камъни. Сами по себе си може би не правят впечатление, но това всъщност са метеорити. Досега нямахме такава колекция, притежавахме съвсем малки, колкото нокът, екземпляри от Челябинск. А сега имаме дарение от Георги Пенев, и сме много горди, че имаме такава колекция с толкова хубави метеорити. В България са падали само 5-6 метеорита и тези не са български, но пък са чудесни образци.
Друг интересен експонат е хиалофан от находището „Бусовача” в Босна и Херцеговина, подарен от колекционера-любител Бранислав Пашалич от Сърбия. Това е един от най-добрите екземпляри хиалофан. Бранислав често участва в борсите за минерали, организирани от музея. Добрите ни отношения с него се материализираха в един световен образец от находището, където се срещат най-хубавите хиалофани, споделя Петко Петров.
Много уважаван от музея „Земята и хората” дарител, който също присъства в изложбата „Нови постъпления”, е Игор Пеков от Москва. Той е един от световните минералози, открил за науката близо 200 нови минерала.
Винаги, когато от минерала има повече, а не само мъничко парче, Игор Пеков подарява образци на минераложкия музей „Ферсман” в Москва, Вернадския геоложки музей в Москва и на музея „Земята и хората”, казва нашият събеседник. Той ни поставя на нивото на световните музеи и няма как да не се радваме на такова отношение. Всеки път, когато идва тук, той носи не по 2-3, а 10-15-20 нови минерала, при това не просто нови и току-що открити, а авторски образци от типовото находище, които имат много по-голяма стойност, отколкото просто нов минерал.
Не случайно Националният музей „Земята и хората” е наричан „храм на дарителите – с гордост казва г-н Петров. – Много хора са работили и са положили много усилия, за да стане той това, което е днес. Дарителите са вече близо 1000, а музейните единици постоянно се увеличават.
Имаме една цяла витрина с фейсбук-приятели на музея. В един момент колекционирането на минерали беше нещо непознато или бяха една шепа хора, които се занимаваха с това, но сега вече имаме няколко клуба във фейсбук, с които поддържаме много добри контакти и за които е просто гордост да се похвалят, че техен образец е подарен на музея „Земята и хората”.
Наша гордост пък е да ги покажем. Естествено, образците са от България, но това е много хубаво, – смята Петко Петров – защото тук, в нашите планини, също има интересни неща, просто човек трябва да има очите да ги види.
В этом году 9 мая проводит линию разделения в болгарском обществе, которое до сих пор чествовало День Европы и День победы над нацизмом, не смещая акцентов в значимости обоих праздников. С одной стороны, День Европы связан с установлением..
Старая мельница в селе Кырпачево, муниципалитет Летница /Северная Болгария/ стала образовательным и культурно-информационным центром, посвященным Деветакскому плато. Здание располагает всеми условиями для организации семинаров, культурных..