Най-модерният български музей – Русенският – ще отвори врати на 15 септември. Това съобщи за Радио Шумен директорът му доц. Николай Ненов. В ремонта на сградата, новите експозиции, изграждането на лапидариума и построяването на Екомузея са вложени 4,5 милиона лева. Новите зали на първия етаж чрез традиционни експонати и модерни компютърни аудио- и видео- системи, ще пренесат посетителите в Римската империя. „На втория етаж е отделено значително място за средновековната история на България и намиращия се близо до Русе град Червен. Ще бъде отделено внимание и на долината на Русенски Лом. Там има множество скални манастири, един от които е обект от световното културно наследство - Ивановските скални църкви“, каза доц. Ненов.
Освен изцяло обновения Исторически музей, с 4-те милиона и половина се изгражда и съвсем нов екомузей, който ще заработи в края на септември. Той ще бъде на четири нива, като в приземната му част посетителите ще видят най-големия сладководен аквариум за диви риби в България. Аквариумът събира 70 000 литра вода. В екомузея ще има красиви диорами с грабливи птици и горски бозайници. На едно от нивата е построена и пещера, която е висока 3,5 м и дълга над 10 м.
„В нея могат да се видят както скалните рисунки, така и светът на прилепите. Трябва да кажа, че за много неща в новите експозиции има съвременна техника - аудио или видео, както и възможност за пипане. Например при експозицията за вълците ще се сложи вълча кожа, която може да се пипне. Ще има много такива изкушения, които скъсяват дистанцията между музея и публиката и го правят едно различно място“, обясни доц. Ненов.
Най-голямата атракция в екомузея ще бъде мамут в естествени размери. Той ще е висок над 3 метра. Изработката му ще струва около 8 000 лв. В експозицията ще могат да се видят и кости от много праисторически гиганти, живели по нашите земи.
Отличие в специалната селекция за преводни хайку на ежегодните награди „Haiku Frontiers Awards“ получи Владислав Христов. Това е поредно отличие за родения в Шумен поет, който продължава да бъде сред най-награждаваните автори у нас. Философската дълбочина в неговата поезия е както отражение на динамиката на нашето съвремие, така и мост към..
Герой в днешната рубрика ,,Лицата на живота“ е младата шуменска поп изпълнителка Силвена Костова. Тя е професионална певица с богат сценичен опит в страната и чужбина. Завършва НМА "Проф. Панчо Владигеров" специалност "Поп и джаз пеене". Твърди, че за нея музиката е не просто професия, а начин на живот. Работата ѝ като певица извън България я..
С вечер, посветена на джаза, завършва програмата на третото издание на „Лято Арт“ - 2025 г. На специално изградената сцена в градинката на НЧ „Добри Войников-1856“ за шуменската публика ще свирят трио в състав: Венци Благоев – тромпет, Невилиян Гемижев – кларинет и саксофон, Димитър Благоев – китара и банджо. Яна Косева разговаря с Венци Благоев..
Четвъртата вечер от програмата на „Лято Арт“ е посветената на театралното изкуство. От 19:00 часа в градинката пред НЧ „Добри Войников -1856“ ще гостува известният актьор, режисьор и сценарист Робин Кафалиев. Той ще разкаже интересни моменти от своя живот и професионалния си път, ще ни отведе на различни сцени, пред и зад камерата. Чуйте интервю на..
Прочутият цигулар с корени от Смядово Светослав Радославов - Свет е гост в третата вечер от програмата на фестивала "Лято Арт", който се провежда в Шумен. Над 25 години Свет Радославов живее в САЩ, през 2016 г. участва в „Америка търси талант“ и става сензация, а през 2019 г. е първият участник, който влиза в българското издание на формата, след..
Тази вечер певицата Божана Иванова ще бъде специален гост във втората вечер на фестивала „Лято Арт“, съобщиха от община Шумен. Тя ще изпълни свои авторски песни и кавъри на световни хитове. Божана Иванова е родом от Несебър и е завършила Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ в София, специалност „Поп и джаз пеене“. Иванова е дъщеря на..
През юли България беше домакин на 47-ата сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО. Заради липсата на време за организацията на голямото събитие то се проведе не в София, а в Париж в централата на институцията. Според правилата на ЮНЕСКО, страна, която се е ангажирала с домакинство, но се отказва, все пак поема разходите за събитието...