Мирослав Иванов: Въображението е най-важното нещо за албума “Circus”

Водещ: Добре дошъл отново в студиото на Радио Шумен. В началото на 2014 г. си направихме един хубав разговор тук, в студиото, и ти тогава спомена нещо много интересно: „Ако трябва да кажа кога ще издам албум, то ще бъде през септември, но не знам коя година.” В края на краищата албумът излиза в края на март. Септември какво – избързал ли е, или се е забавил?

Мирослав Иванов: Не, просто тогава цитирах едно изказване на Фил Колинс, защото това е негова реплика и аз така реших – като големите.

Водещ: Защо като?

Мирослав Иванов: Ами това са едни мечти наши – музикантски…

Водещ: Е, то без такива неща няма накъде – по-добре да си хващаме чаршафчетата, както се казваше в един стар виц, и директно… и оръжието напред, за да не капе…

Мирослав Иванов: Приключенският дух е най-важното нещо в музиката, според мен.

Водещ: Колко време ти отне да събереш всичко в „Circus”?

Мирослав Иванов: В “Circus” има доста стари идеи, но има и доста нови, за разлика от “Directions”, където бяха само стари, насъбирани с времето идеи. Мисля, че точно след като издадох “Directions” в края на 2013 година, веднага започнаха да ми нахлуват новите неща, както вече се случва и в момента, надявам се вече и нещата за третия албум да идват.

Водещ: В някаква степен “Circus” вече е завършен и караш нататък…

Мирослав Иванов: Точно така, аз винаги съм казвал, че единственият начин да освободиш главата си и мозъка си за новите идеи е да осъществиш старите.

Водещ: Когато правихте “Circus”,как протичаше работата – ти си написал нещата предварително и след това останалата част само ги доизяснявахте, или просто нахвърляни теми, които ти си подал, след това изсвирвате, импровизирате и накрая ти решаваш кое да влезе и кое да не влезе?

Мирослав Иванов: Процесът за този албум излезе всъщност доста сложен. За “Circus” пак сме си работили същите музиканти – Митко Семов, Милен Кукошаров и Радослав Славчев, но в този албум вече има две композиции и на Димитър Карамфилов, които той доста мило ми подари за този албум. Първо ги записахме във Второ студио на Радиото (бел. ред. БНР), където нахвърлихме идеите, изрепетирахми ги и записахме по няколо пъти всяко парче, като естествено търсихме вълшебния “take”, после обаче, при „постпродукцията”, както казват хората, които се занимават с видео – в случая съм се занимавал само аз – тоест смесването и музикалното продуциране е от моя страна. То е доста важно в случая, защото може да промени до 80 процента, ако не и повече от това, което сме записали и сме правили в студиото. Затова отне доста време, защото реших, че смесването също е творчески процес, не искам да го предоставям на никой и искам сам да си го свърша. За щастие, към процеса се включиха Росен Захариев – Роко, който изсвири блестящи тромпети, както и Денис Попстоев, който записа много готино соло на едно от парчетата. Денис Попстоев е във второто парче, което е “The Wooden Track”, а пък Едвин Димитров е в първото и второто – брилянтен басист, който свири във Funky Miracles, Southwick, с Прея… И така, има доста нови и млади попълнения, ако мога така да кажа… Ей сега вече се почувствах много стар, като го казах… Този албум има доста по-наивни мелодийки от първия, защото реших да е така малко по-детски. Освен наивните мелодийки, има и доста джаз елементи – в Adrenaline, в Ecology… Абе, пак си е еклектичен…

Водещ: Еклектика, обаче е мястото, откъдето се тръгва, защото всичко звучи много събрано, много логично – това определено си е албум за слушане от начало до край, такива все по-малко и по-малко има.

Мирослав Иванов: Определено издаването на албум е точно с тази цел – да се слуша от край до край.

Водещ: Успявал ли си да чуеш “Directions” и “Circus” един след друг – двата албума?

Мирослав Иванов: Не, не съм го правил досега.

Водещ: Ще ти бъде много интересно – някой би могъл да каже, че това е един двоен албум от една страна, а от друга страна – захващам се за предварителната информация – когато човек види „детски неща”, „цирк”, „светлини”, не очаква, че в “Circus” нещата са малко по-приглушени като че ли… Най-светлите и най-усмихващи неща са под един слой. И албумът звучи малко по-тъжно, хайде така да го наречем, защото не се сещам за друга дума. Правил ли си такива съпоставки със себе си или оставяш другите да мислят на тази тема?

Мирослав Иванов: Идеята албумът да се нарече “Circus” e защото, според мен, в цирка има както смешни и забавни  моменти, така има и малко тъжни моменти. Аз като съм бил малък и съм ходил на цирк в Шумен – където правеха цирковете  - винаги, когато излезе смешникът да забавлява децата, аз винаги съм си мислил: „Този горкият човечец с този грим дали наистина душата му се усмихва вътрешно?“ Това са едни философски детски въпроси, които съм си задавал и винаги съм знаел вътрешно, че циркът съдържа и доста тъга вътре в себе си. Както и животните, които са дресирани, предполагам, че биха били по-щастливи да са в джунглата, но това е доста дълга тема…

Водещ: Всъщност аз си мислех абсолютно същото за това, че “Circus” e за нещата в цирка през погледа на клоуна зад кулисите и точно многото грим, тази нарисувана усмивка не е много трудно да се разшифрова… Значи си постигнал целта си – най-малкото като предаване на обща емоция.

Мирослав Иванов: Радвам се наистина, че и ти така си го усетил.

Водещ: Няма как в този случай да не споменем и великия Тодор Колев, веднага се виждат нещата, които човек, стоейки точно в бенда зад него, е успявал да види като ирония, като тъжен смях.

Мирослав Иванов: Абсолютно съм съгласен с теб. Аз имах щастието да се докосна до него не само в професионален план, но и да видя как работи, как си репетира, как си разговаря със сина си и така нататък… Наистина това ми беше много полезно и се радвам, че ми се е случило в живота.

Водещ: Сега ти предстои турне. Вече имаш представа как стоят нещата – от представянето на “Directions”, какво развива едно представяне на живо?

Мирослав Иванов: Турнето е много важно нещо, защото по този начин мога да си направя лична моя анкета във всеки един град хората как реагират. Знаеш, че в различните области на България хората са много различни. И много се радвам, че успях да си го организирам сам, защото за този албум, за съжаление, нямам никакъв спонсор, но това не е проблем. Мисля, че ще се получи много добре, ще има и втора част на турнето, което ще включва вече и Шумен и Русе, защото това са мои любими градове, аз съм живял и в двата  - надявам се да се движим в правилна посока…

Водещ: Какво означава за теб „правилна посока”?

Мирослав Иванов: Че успявам все пак да правя албуми. Аз през живота си никога не съм издавал втори албум. Във всички проекти, в които съм работил – Safo, Infinity – всички групи, в които съм свирил, сме издали по един албум и синдромът на втория албум някъде така винаги се е замъглявал и не сме успявали да го осъществим. Сега за първи път през живота си имам втори албум, това е много важен момент за мен.

Водещ: Можеш да пишеш песни, и то много добре. Всички певци се радват да работят с теб, ценят те високо, обаче твоите неща са винаги инструментални. Притесняваш се от текста ли? Той те ограничава по някакъв начин…

Мирослав Иванов: Точно така, да наистина много правилно си го усетил. Аз дори самият пея, но когато се опитам да направя песен, понеже аз нямам талант да пиша думи и винаги работя с текстописци. Когато взема текста, се оказва, че не ми пасва вътрешно и не искам да го казвам. Много е странно това, но ако намеря подходящ текст, с удоволствие ще го изпея, дори и ще напиша песен, но в момента не мисля, че имам какво да кажа с думи. 

Водещ: То се чува достатъчно и без… и освен това кой каквото иска може да си дорисува – нали това е в края на краищата силата на музиката.

Мирослав Иванов: О, разбира се въображението е най-важното нещо за този албум според мене. 

ТУК, ОСВЕН ГЛАСА НА МИРО ИВАНОВ, МОЖЕ ДА ЧУЕТЕ И НЯКОИ ОТ НАЙ-ИНТЕРЕСНИТЕ МОМЕНТИ ОТ АЛБУМА