Това споделя за „Фул Макс – Музика и цвят” на Радио Шумен в най-личното си време Мирослава Кацарова, заедно с още истории, свързани с новия си албум „My Cinema“, за срещата си с Йордан Камджалов и за публиката, която става все по-цветна.
Водещ: Добре дошла на Мирослава Кацарова в цветното издание на Фул Макс мрежа за музика.
Мирослава Кацарова: Здравейте и благодаря за вниманието, за мен е удоволствие да съм с вас.
Водещ: Предполагам вече сте приключили с деловия ден, успяхте ли?
Мирослава Кацарова: Да, вече съм у дома, в планината съм и се чувствам много добре. Чакам да посрещна залеза, залезите при мен са очарователни наистина и това е онази най-приятна част от деня, когато се виждам с най-близките си хора.
Водещ: Значи ние сме Ви на гости и ни отделяте от личното си време, много благодаря за това.
Мирослава Кацарова: Заповядайте, за мен е удоволствие.
Водещ: Преди да си поговорим за историите около “My Cinema”, защото съм сигурен, че са доста и че са много лични – нещо, което е почти злоба на деня, но не съвсем. Вчера (8 юни) Вие бяхте водещ на една среща в Пловдив с маестро Камджалов – успяхте ли да влезете в резонанс с него – това е един изключително харизматичен човек.
Мирослава Кацарова: Да, той е наистина изключителен човек, впечатляващ с таланта си, с пробивите си, с разсъжденията си по отношение на философията, за целия си Аз, за духовността, за това, което е свързано с творчеството като духовен импулс, като нови форми на търсения, експериментиране в областта на изкуството и духовността изобщо, за поривите и пристъпите му да създава диалози с публиката отвъд концертите си. От една страна неговите концерти – имам предвид в качеството му на диригент, наистина звучат прекрасно за мен – поне това, което аз идентифицирах – да играе с динамиката по един толкова поетичен начин, а от друга страна той има потребността да контактува с хората и да разговаря извън концертите, което показва един огромен дух, енергия и жажда за отношение със света наоколо, което го правят малцина, и Слава Богу, че той е българин. Това е един човек – толкова млад, толкова мъдър и толкова успял в световен план, бил е главен диригент на културния център в Хайделберг, концертира на три континента, работи с най-престижните симфонични оркестри, разбира се винаги е много интересно да срещам такива хора.
Водещ: Всъщност слушателите на Радио Шумен познават добре това име, и не само защото е от Търговище, от нашия район, а защото сме говорили няколко пъти и той самият каза, че за него да дирижира Берлинската филхармония не е неизпълнимо, но не е и цел. Прехвърлям връзка към това какво си поставя човек като цели пред себе си. Цели в живота е много високопарно казано, но когато успяваш да видиш нещата в пълнота, наистина да ги възприемеш и след това да ги предадеш, това е нещо много приятно. Оттам ли тръгват Вашите приключения с киното? Вашите лични изживявания, както Вие казвате – обяснили сте се в любов на киното? Това е нещо много лично, за да бъде споделено, оттам ли тръгват нещата?
Мирослава Кацарова: В интерес на истината музиката е като да правиш поезия. Това са лични отражения на нещата, с които си се сблъскал, по някакъв начин си преживял. И колкото по-близък си със самия себе си, имам предвид колкото по-дълъг път си извървял по дългия, нелек и болезнен път на себепознанието, толкова повече открития си направил. И навярно един човек или артист би могъл да бъде по-експресивен, защото свързва, прави различни връзки. Така се случи при мен, че аз харесвам много киното още от гимназиалните си години, израснала съм в Пловдив, където имаше студийно кино навремето, изгледала съм всичките си любими италиански режисьори в този период – Фелини, Пазолини, братята Тавиани, Вим Вендерс също така – вече излизам извън границите на италианското кино – навлизам в европейското, по-късно Алмодовар. Това са неща, които до голяма степен повлияха върху личността ми, които ме изградиха, които ме разтревожиха. Тогава си спомням, че след филмите много, много разсъждавах надълго и нашироко и мисля, че в онези минути на ехото след филма съм стигнала до своите изводи за света. И то в онази възраст, в която човек е крехък и се чувства откривател. Хубавото е, че продължих да се чувствам откривател и сега, когато отново ги изгледах, защото си дадох сметка, че една от най-красивите музикални теми е тази на Андреа Мориконе от филма на Тонаторе „Ново кино Парадизо“ и оттам някак тръгнаха нещата, също и от филма „Един мъж и една жена“, който е още по-стар – от 60-те години. Там пък тази прочута тема на Франсис Ле е също много очарователна, кокетна и в същото време исторически важна за френската боса нова, защото тогава се появява този музикален феномен и във Франция. Изобщо правих различни връзки и си дадох сметка, че има и чисто инструментални пиеси, които бих искала да изпея, което на практика за гласа е сложно упражнение и трябваше да продължат в песни. Така и стана. Понеже споменах Андреа Мориконе, да кажа, че една от най-вълнуващите теми в този албум и за мен лично е именно “Cinema Paradiso”, според мен, може би най-красивата любовна тема, писана за филм през XX век. Много романтична, красива, но все пак симфонично-инструментална. Поканих Емил Рахнев да напише текст, а Веселин Веселинов - Еко да направи аранжимент и така се получи една песен – съвършено ново музикално произведение. Записала съм тези неща преди две години и имах проблеми с уреждането на авторските права точно на тази тема. Лицензиантите и посредниците винаги малко или повече осуетяват нещата, за тази тема даже мъничко се бях поотчаяла, честно казано, но случайно или не се срещнах с един мой приятел – оперен певец, който тъкмо работеше с Андреа Мориконе и той ми даде неговия имейл. Аз написах писмо на Андреа Мориконев за това колко много харесвам тази тема, как съм я пяла, но съм пропуснала да я закрепя за писмото. И получавам един хладен мейл, в който той пише: „Да, разбира се, изпратете ми да чуя.“ Аз изпращам – за втори път, с текста на Елин Рахнев, преведен от Невена Дишлиева-Кръстева на английски език и нашето изпълнение, след кооето последва един изключително топъл и мил мейл, в който той ме приветства, хвали, изобщо казва най-вълнуващи думи за нас и пожела да се чуем по телефона. Чухме се, той задейства целия механизъм, вече имах правата за тази песен и по всичко си личеше, че времето за албума е узряло. Много бързо направихме всичко и ето, че той е факт – ето ви една история.
Водещ: Чудесна история, а най-хубавото е, че в случая тези, които по някакъв начин са създавали пречка, не нарочно, разбира се, са направили така, че в края на краищата Вие да получите личен контакт.
Мирослава Кацарова: Понеже попитахте в началото какви са целите, аз не съм такъв тип човек отдавна, може би съм била дълго време, но се научих спокойно да оставям нещата да ми се случват. И трябва да ви кажа, че това е най-пълноценният начин да ти се случва животът – когато оставиш всичко спокойно да идва при теб.
Водещ: По-лесно влизате в роля или излизате? В концертните представяния, в записването, кое Ви е по-лесно - да влезете в атмосферата или да излезете после от нея?
Мирослава Кацарова: Честно казано, не мисля, че в музиката, с която аз се занимавам, ми се налага да влизам в роли, изобщо даже. Нещата, които правя, са част от самата мен и не представляват част от някаква друга реалност или пък не са плод на някаква моя фантазия или някакви странични проявления на моята личност. Не, няма такова нещо. По-скоро всичко това е едно цяло и аз съм част от това – живота, музиката, срещите с хората, записите в студиото, където въпреки че изглежда, че е самотно занимание, не е така, защото около мен винаги има хора, с които се съветвам, с които работя, когато ме записват. Когато сме вече на сцената, разбира се, работата е вече съвършено различна. Там съществува друго нещо, което е изключително важно - енергията, която е плод на нашата любов към музиката, която ние си разменяме помежду си в рамките на сцената, е също толкова важна, колкото и енергията, която публиката преживява, изпитва и излъчва към нас. Това е форма на общуване. Когато ние сме на сцената, ако мога така да се изразя – едновременно и публиката, и изпълнителите създаваме музиката, която се ражда, защото има един наистина много плътен обмен на емоции, на чувства, на любов, на съпричастност. Така, както аз разказвам истории от сцената, така и публиката насреща ми разказва истории с погледите си, с тишината си, с други знаци около себе си... Общо взето музиката създава връзки и това е едно от най-благородните и човешки качества на това изкуство.
Водещ: Само да Ви допълня, че точно в същия стил и почти със същите думи Теодосий Спасов няколко пъти е споменавал, че когато е започвал да се занимава с кавал, когато е започнал да разчупва рамките, той го е правил най-вече за да може да изпълни мечтата си да свири с много и най-различни музиканти. И както и Вие казвате, тази взаимна връзка и между изпълнителите на сцената, и между публика след това, е нещото, което кара хората да се движат напред, да обменят музика. Ние Ви завиждаме за тези ваши изпяти истории, които са си и ваши лични, някак си много хора решават, че всичко това е роля. При Вас по-скоро е обратното. Като излезем малко от „My Cinema“ – моето кино, ако поразгледаме малко по-нацяло албума, той направо си е един сценарий за една красива, малко меланхолична и много любовна история, и за красотата на споделената тишина.
Мирослава Кацарова: Нека не прозвучи някак претенциозно – има някаква драматургия, някаква връзка между песните, в думите, в текста, в начина, по който са аранжирани. Много ми е важно да кажа, че до мен плътно през цялото време беше Мирослав Турийски, с когото направихме тези връзки също чисто музикално, защото той е автор на оригиналните композиции вътре в албума, и от друга страна на част от аранжиментите. Веселин Веселинов - Еко също е автор на част от аранжиментите, с нас свири Христо Йоцов, имаме гост музиканти. Но сякаш, като цяло, аз съм винаги с тези трима музиканти на сцената. Около нас винаги има музиканти, които каним, които харесваме и всичко това е нова и нова авантюра, както вие се изразихте в началото, въпреки че за нас далеч не е авантюра. Това е нашият живот. И точно затова няма смисъл да влизаме в роля, защото това е продължение на всичко, свързано с нас и логиката е като всяко важно нещо за един човек и е лично - личен разказ, лично отражение. Това е част от самия теб и не се налага да бъдеш някой друг, а и публиката никога не може да бъде излъгана. Публиката винаги разбира, когато у теб има нещо фалшиво. И дори то да е прикрито с брилянтна виртуозност, рано или късно тя е разконспирирана. Друг е въпросът, че моята лична музикална естетика не е свързана с това да демонстрирам някаква виртуозност. Моят принцип е да бъда вярна на музиката, на красотата на музиката, на нейния абсолютно духовен и, как да кажа, сърдечен избор, защото музиката е подчинена на изключително много закони и правила, които един артист трябва да познава, непрекъснато да анализира и да се труди. Но от друга страна, музиката е свързана и с ирационални алгоритми, ако мога така да кажа, които се задействат от чувства, от всичко, което е отвъд разума и отвъд логиката, тогава става магия.
Водещ: И все пак, когато казахте, че публиката винаги успява да „оцени“ фалша, трябва да се отбележи, че тази публика, пред която са тръгнали нещата, като идеи е публиката на „Би Боп кафе“, която не е каква да е.
Мирослава Кацарова: Не винаги, не винаги. Да, публиката на „Би Боп Кафе“ от една страна, последният ни концерт беше в „Перото“, където ние превърнахме един литературен клуб в джаз клуб, като преобразихме тотално сцената със звук и светлина и там хората бяха също много, много светли, интелигентни, чувствителни, реагираха на всичко, предишният ни концерт, който пък не е свързан с албума “My Cinema”, програма от бразилска музика, също така аранжирана специално от нас с Мирослав Турийски – “Desafinado Live”, беше пред 500 човека в София Лайв, където хората бяха също с огромно уважение към музиката, с култура на слушане. Това ми връща надеждата и чувството, че в България има наистина много културни хора, които си ходят на концерти и имат реална потребност от това. Има ги тези хора и те стават все повече и повече, все по-културни и по образовани – къде да пляскат, къде да мълчат – това е много радостно за мен.
Водещ: Те не са само в концертните зали и джаз клубовете - хора, готови да слушат, има достатъчно...
Мирослава Кацарова: Да, аз вярвам в това много. Не съм песимист в никакъв случай, не съм от хората, които се оплакват, точно обратното - аз съм много оптимистично настроена. Преди няколко месеца, в края на миналата година приключи „Пловдив Джаз Фест“, който имах честта да организирам, тази година също, живот и здраве, надявам се така да се развият нещата. Искам да ви кажа, че все по-шарени, по-културни, по-ведри, по-светли лица виждам. Да, мисля, че публиката става истинска.
Водещ: Има и какво да слуша, какви истински неща да слуша. Ние ще продължим да слушаме музиката от “My Cinema”, а аз ще Ви пожелая приятна вечер, дано залезът да бъде толкова хубав, колкото го очаквате и колкото може да го видите.
Мирослава Кацарова: Тук залезите винаги са красиви и благодаря за вниманието и за това, че споделяте нашата музика.
Как премина акцията по събиране на ненужен текстил в Шумен? Докъде стигна младият русенец Радослав Драшков в обиколката си на Европа с колело? Колко шарен бе светът на спорта през седмицата и кои са филмите, които си струва да гледаме на кино? Това са основните теми в "Щура събота". Изберете компанията на водещия Стоян Стоянов и музикалния..
Имайте приятен и информиран следобед с Радио Шумен и предаването "Днес". Водещ е Цветелина Георгиева, с музика ще ви говорят Пламена Бръчкова и Славчо Славчев. Темите, които подготвихме заедно с нашите репортери, са интригуващи, но може да ни звъните или пишете какво още очаквате в ефира. Водата дойде, макар и мътна, но какво се прави, за да не..
Какво означава изпълнен със съдържание живот? Това е една от темите за разговор в предаването ,,Денят на совите“ в днешния 6 ноември. Бъдете на вълните на Радио Шумен от 21 часа до полунощ. Водещ ще е Жулиета Герова, звукорежисьор и музикален редактор – Славчо Славчев. Може да ни слушате и онлай от сайта...
В предаването този следобед търсим отговор на въпроса защо водата по новия водопровод е мътна? Нивото на язовир "Тича" е ниско, затова отново поставяме темата за алтернативите за водоснабдяване. Ще се дострои ли водоснабдителна система " Дунав", за да има вода за Шумен, Търговище, Русе или трябва да се разработват местно водоизточници?..
В ход е полицейската акция „Зима“. За какво ще проверяват автомобилите на пътя служителите на реда? Какви проблеми поставиха шуменци пред общинския кмет проф. Христо Христов? По план ли се случва изключването на съществуващата връзка от стария към новоизградения довеждащ водопровод от язовир "Тича"? Дейност, която остави б ез вода за денонощие Шумен,..
Бъдете отрано сутринта с Радио Шумен! В предаването ,,Оттука започва денят“ ще ви ободрим с много музика и полезна информация. Стартираме след новините в 6 часа и продължаваме до 10 с новини от целия Североизток. Екипът на пети ноември: водещ - Жулиета Герова, звукорежисьор и музикален редактор – Славчо Славчев. Може да ни слушате и онлайн от..
В неделното утро в ефира на Радио Шумен ви очакваме Цветелина Георгиева и Славчо Славчев. Предаването "Оттука започва денят" стартира веднага след новините в 7 часа и продължава до 10 часа. Още в първия час са увлекателните "Приказки за вярата" с отец Николай, който разказва за Св.Пимен Зографски, закрилник на художници, иконописци и реставратори...