Ръкописите от среднобългарския период, освен че свидетелстват за важни събития от нашата история, те са и исторически извор за българския език. Това издание на езиковата рубрика на Радио Шумен, която е съвместна с Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, е посветено точно на един такъв много важен и ценен ръкопис – Манасиевата хроника. Манасиевата хроника е написана през 12 век от Константин Манасий и е преведена от гръцки на български език по времето на цар Иван Александър. Историческото съчинение започва със сътворението на света и завършва със събития от времето на император Никифор III Вотаниат. И нещо любопитно. Ако сте си мислили, че буквата кльомба - @, е нещо, което се е появило с електронните пощи, то сте на грешен път. Маниерното изписване на буквата алфа е резултат от развитието на типовете писмо в гръцките ръкописи. И точно Манасиевата хроника е един от ръкописите, където „кльомбата“ се среща – изписването на буквата е в думата “@мин”. Още за този ценен ръкопис чуйте от разговора на Людмила Борисова с преподавателя от Шуменския университет доктор Анета Тихова.
Какво е то това бройна форма в българския език и кога задължително трябва да се употребява вместо формата за множествено число. Защо задължително е да кажем "няколко стола", а не "няколко столове", както и "двама ученици", а не "двама ученика" - припомнете си или пък попълнете знанията си заедно с професор Кина Вачкова от Шуменския университет "Епископ..
"Границите на моя език са границите на моя свят" - казва философът Лудвиг Витгенщайн. Затова и колкото езика владеем, толкова различни светове познаваме. Езикът е начин за изразяване на чувствата и мислите на хората. Речта на човека започва да се оформя с неговото раждане. А детският език в това отношение е истински феномен. Всеки един родител с..
„Родна реч, омайна, сладка…” – но такава ли е вече тя с нахлуването на чуждиците, които използваме неоснователно и как изглеждат българските думи, графично изписани с латински букви? Защо се лишаваме от богатството на езика си и защо сме така нехайни към него? – професор Добрина Даскалова от Шуменския университет отговаря на всички тези въпроси в..
И ако досега сте си мислили, че да се пише вярно на български език изисква много учене и старание, то…прави сте. Но не по-малко учене и старание се изисква и да се говори правилно. Защото труд наполовина ще е, ако усвоим безгрешно правописните норми, без да сме наясно как правилно да изговаряме думите. Правилното говорене е поредната тема от..
Преди 28 години медиите буквално бяха пуснати да лудуват на воля. Освободени от догмите на езика от социализма, те търсеха повече ефективност и ефектност, повече функционалност и лесно я откриха в езика на улицата, жаргона и просторечието. Медийният език стана многообразен. В рубриката, която Радио Шумен прави съвместно с катедрата по „Български..
Да си грамотен, казват, е модерно. И ако това е провокация към учениците, а и не само към тях, да научат езиковите правила, то ние ще добавим - да говориш възпитано и с уважение, е признак на култура. Напоследък учтивата форма на общуване, като че ли започва да изчезва от езика, напълно непознати хора ни говорят на „ти“, на „ти“ се..
Радио Шумен има нова езикова рубрика. В нея през събота ще ви срещаме с преподаватели от Шуменския университет "Епископ Константин Преславски". Те следят развитието на българския език и могат да ни помогнат да повишим своята езикова и правописна грамотност. Катерина Петрова се срещна с проф. Надка Николова, преподавател по съвременен български език...
Предимно облачно
Разкъсана облачност