Лайош Кошут за българите, унгарците и света

Избухването на унгарската революция повлича след себе си и много малки народи да се преборят за самостоятелността си и да се заявят на световната политическа карта. На 14 април се навършиха 170 години от обявяването на независимостта на Унгария от Австрия.

По този повод потърсихме един от най-добрите български изследователи на събитията в средата на XIX в. Доц. Пенка Пейковска е преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“ в катедрата „Класически и нови филологии“ в специалността „Унгарска филология“ и научен сътрудник в Института за исторически изследвания.

Унгарците освен, че донасят със себе си градската музикална култура, заедно с тях идва и модата от Централна Европа. Емигрантите са известни и със стопанските си начинания. Така още през 1850 г. унгарският революционер Лайош Кошут, който живее с няколко свои сънародници в изгнание в Шумен, не е достатъчно пленен от тукашните ракии и вина и неговата диаспора започва производството на пиво за лични нужди. За целта унгарците използват голям казан и ярмомелка за малц. Счита се, че това е първата бира, произведена по нашите земи изобщо.

След заминаването на Кошут и унгарците, котелът остава. Те обаче запалват за „бирената идея“ няколко местни жители. Един от тях – Илия Гагората, дори се опитва да продължи производството на пиво. Не му се получава – печалбите са малки, българите още не са узрели, тъй като са си привързани към традиционния вкус на гроздовите напитки. Последвал го Ради Железов Гьокчеренлията, който инсталирал казана в двора си, но продавал продукцията само в своето заведение. През 20-те години на XX в. археологът Геза Фехер премества емигрантския котел в археологическия музей в Будапеща и днес той е една от реликвите там.

Миглена Стефанова и доц. Пенка Пейковска разговарят за неизвестните сведения около унгарската емигрантска вълна у нас преди 170 години, както и за водача им Лойош Кошут. Чуйте двете части на интервюто.