Витрина с първомартенски поздравителни картички ще бъде открита на 1 март от 12.30 ч. във фоайето на Историческия музей в Русе. Показани са експонати, събирани от етнографите на музея и дарени през годините. Те проследяват традициите и тенденциите в първомартенската обредност.
В края на ХІХ в. под влияние на западноевропейската култура, в България започват да се разменят благопожелания чрез илюстровани пощенски картички. Първите честитки за Баба Марта си разменят младежи от интелигенцията. В началото на миналия век в България не се произвеждат достатъчно картички, а обвързани с темата за Първи март няма. Ползват се вносни - най-вече немски, с романтични сюжети или с изображения на девойки и актриси, за които прикрепят мартеничка.
В периода между двете световни войни във връзка с движението „Родно изкуство“ се появяват картички, специално създадени за Първи март. Те съдържат етносюжети, символи на пролетта или Баба Марта. Модели за тях рисуват известни художници като Вадим Лазаркевич.
Заради следвоенната криза се появяват ръчно рисувани картички. През 60-те години на ХХ в. родната индустрия започва да произвежда множество и разнообразни първомартенски картички на достъпни цени. От края на 60-те - нач. на 70-те г.на ХХ в. честитенето на Баба Марта с илюстрована картичка става масово явление. В семействата с деца в пощенския плик винаги има и пластмасова брошка-мартеница.
Макар и в по-голяма степен виртуални, картички за Баба Марта се разменят и днес.
Комиксите не са съвременно явление и не тръгват от популярното списание „Дъга“ (излизало в периода 1979 – 1992). Тази графична култура у нас има много по-дълбоки корени. Това е показано в пътуващата изложба с български комикси, представена днес в галерията на Корпус II на Шуменския университет. В 24 платна е разказана историята на българските..
На 150-ата годишнина от рождението на художничката Елена Карамихайлова са посветени събитията в следващите месеци в шуменската галерия, която носи нейното име. Освен мащабната изложба с над 60 картини на авторката, която се открива на 18 септември, от културния институт са подготвили експозиция с творби на прочути художници и скулптори, родени..
С 20 събития в Шумен се завръща младежкият фестивал „Деца на джаза“. Той започва на 24 септември и продължава четири дни. Третото издание чества покойния професор Добри Палиев (1928 – 1997) – основоположник на съвременната българска перкусионна школа, развил таланта си в Шумен. За галаконцерта на сцената на Младежкия дом на 27 септември от 11:00 часа..
„Силен характер, силен дух и огромен талант, отдаден всецяло на изкуството“ – така изкуствоведът доц. д-р Ружа Маринска преди десетилетие описа първото действително ярко присъствие на жена-художник в българската история на изкуството. Името й не ни звучи чуждо, но за съжаление като при десетки други примери творчеството й остава слабо познато на..
Симфониета - Шумен ще изнесе своя първи септемврийски концерт „Queen at the Symphony“. Събитието ще се състои днес - 16 септември, от 20:00 ч. в Летния театър. Под диригентството на Ганчо Ганчев ще прозвучат едни от най-емблематичните песни на група Queen в симфонична аранжировка. В концерта участват Калоян Николов - Кала, Антоанела Петрова,..
Втората премиера на спектакъла "Антигона: Време за съпро(тива)" ще се състои тази вечер от 19:00 ч. в Драматичния театър в Търговище. Постановката е на режисьора Денислав Янев и предлага смел и съвременен прочит на класическата трагедия. В главната роля на Антигона се превъплъщава младата актриса Калина Миланова. Спектакълът дълбае в темата..
Шуменските творци Валерий Желязков и Атанас Атанасов, носители на Наградата на Шумен за 2024 г., откриват съвместна изложба скулптура и живопис. Желязков е известен с графика, рисунка и фигурална скулптура, участник в международни биеналета и автор на паметника на Иван Пейчев в Шумен. Атанасов работи в различни стилове, като през последните години..