Абдикира ли държавата от приемната грижа?

За последните 5 години броят на кандидатите за приемни родители у нас е намалял три пъти, а в 1/3 от приемните семейства няма настанени деца. Тенденцията засяга Търговище и Разград до 50 на сто, включително и столицата, където има огромна нужда от приемна грижа.

Приемната грижа у нас към момента е единствената алтернатива на живота в социална институция за деца. От 2011 г. тя се финансира по проект с европейски средства, като от 2021 г. възнагражденията на приемните родители и средствата за издръжка на децата са от националния бюджет.  Стотици семейства отглеждат приемни деца, понякога заедно с биологичните си, а когато тази дейност стартира преди повече от 10 години, имаше много оптимизъм и далеч повече желаещи.

Защо страната ни губи приемни семейства, какво ги демотивира и пред какви трудности се изправят в условия на пандемия приемните родители и деца. Тревожен е коментарът по темата и данните, които цитира Гинка Илиева от Шумен - мениджър-проекти в Националната асоциация за приемна грижа у нас.

Приемните родители работят на граждански договори, без осигуровки за болест, безработица, майчинство и други и това ги лишава от сигурност. Няма отговор на въпроса защо не се настаняват деца в семействата, а в центрове, преобразувани след деинституционализацията. Дали пък в опита да запазят персонала на тези центрове не се ощетяват децата, или пък здрави деца да се настаняват при деца с увреждания?

Гинка Илиева смята, че трябват промени и в законодателството по отношение на родителите, които повече от 10 години отказват да се грижат за биологичните си деца и мислят, че държавата им е длъжна.

Чуйте разговора на Христина Димитрова с Гинка Илиева, която от 12 години е и приемен родител.