650 лв. е минималната работна заплата у нас. За най-ниско квалифицирания труд се плаща по 3 лв. и 92 ст. на час. Повишение през тази година ще има. От КНСБ настояват минималното месечно възнаграждение да е 730 лв. Засега правителството е по-склонно да приеме долен праг от 710 лв.
„Минималната работна заплата е възнаграждение, което трябва да гарантира, че няма да има работещи бедни“, каза експертът по трудово право в КНСБ – Шумен Радостин Павлов. „Тя трябва да преодолява неравенствата и инфлацията. Затова ние предлагаме увеличението да не е с 12%, а с поне 15%. Така ще бъде компенсирана общата инфлация и инфлацията от малката кошница“, добави той.
Около 1 млн. българи получават минимална или близка до минималната заплата. Радостин Павлов не е открил такава статистика за Шуменска област.
„Но имам едно притеснение, което е трудно доказуемо, за монопсонен пазар на труда. Ние сме в регион с ниско концентрирано ниво на предлагане на труд и търсенето става много по-ограничено за самите хора. Това води до нещо, което се коментира широко, че всъщност има изкуствено задържане на нивата на възнагражденията. Да не кажа картел, защото това е по-неправилният термин“, обясни Радостин Павлов.
Дори да не са чак толкова много хората в региона, които работят за минимална работна заплата, със сигурност са много хората, които получават възнаграждения, близки до нея, каза експертът по трудово право.
И този път бизнесът не е съгласен с повишаването на минималната заплата, оправдавайки се с икономическата криза, инфлацията и рекордния скок в цените на електрическата енергия и природния газ. Тежката ситуация обаче не може да е извинение за ниските доходи на работещите, отбеляза Радостин Павлов.
„Аргументът, който чуваме от страна на работодателите, че ще фалират бизнеси – го слушаме 15 години. Никога бизнес не е фалирал заради това, че е увеличавана минималната работна заплата. Ние сме категорично „за“ и подкрепяме бизнеса. Те трябва да бъдат компенсирани от държавата. Докато работещите хора и пенсионерите – никой не ги компенсира за нищо. Нека да говорим за справедливо посрещане на всичките тези неволи. Преди да се осъществи това увеличение на минималната работна заплата, то вече е изядено с ръста на цените“, категоричен е Павлов.
Най–възрастният производител и търговец на шуменския пазар е Петранка Керанова. На достолепните си 82 години тя е истински ветеран и в живота, и в занаята. Няма ден, в който да не я откриете на сергията и на пазара – и зиме, и лете, вече 28 години тя предлага сезонна продукция произведена в дворното и място край Шумен. Има си редовни клиенти и..
Върху червени панделки всеки имаше възможност днес да отправи свое послание към хора с ХИВ. Щандът на здравната инспекция беше разположен пред Областната администрация в Шумен. На минувачите бяха раздавани информационни материали и превантивни послания. За осмелилите се да попълнят специално подготвена анонимна анкета имаше..
Историческият музей в Разград поде много интересна инициатива – да представя в социалните мрежи дарителите с афинитет към историята, които обогатяват фондовете му. Оказа се, че в Разградско има много щедри хора, които отвориха семейните албуми, отключиха ракли по тавани и мазета, преровиха гардероби и откриха в тях истински съкровища...
След като празничните украси вече се поставени, може би много работещи сега пишат на Дядо Коледа да им донесе бонус. Данните на Българската стопанска камара показват, че 80% от работодателите ще изпълнят това желание. Чуйте кои са най-популярните коледни бонуси и какви са очакванията на шуменци на прага на празничния декември. Коментар на..
Коледен бал с благотворителна кауза организира дамският бизнес клуб в Разград. Събитието ще бъде на 30 ноември в голямата зала на кино „Арабелла“, съобщи основателят на клуба Цвета Бориславова. По традиция всяка среща на дамите има подбрани лектори и теми, насочени към сферите бизнес, личностно развитие и здраве. Част от коледния благотворителен..
Ветрогенераторен парк предстои да бъде изграден в землищата на общините Никола Козлево и Каолиново. Продължават обществените обсъждания, на които се представя докладът за екологичното въздействието върху околната среда и здравето на хората. Според доклада, ще бъдат изградени 50 ветрогенератора с мощност 400 KW и четири подстанции. След изграждането на..
Обичаят „Белене на платно за сватба“ е номинацията на област Шумен в националната селекция за „Живи човешки съкровища" за 2024 година, обявена от Министерството на културата.Кандидатурата е единствена за Шуменска област. Обичаят се пази и представя от Ансамбъла за изворен фолклор „Дядо Драгой“ при Народно читалище „Васил Друмев – 1881“ във..